… бяхме убедени, че собственото ни аз, проявявващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.
Притаената обида е “враг номер едно”. Тя разрушава повече алкохолици, отколкото която и да е друга слабост. От нея произлизат всички форми на духовни заболявания, защото ние бяхме болни не само умствено и физически, ние бяхме и духовно болни. Когато се преодолее духовната болест, ние можем да оздравеем умствено и физически. Когато се справяхме с притаеното чувство на обида, ние записвахме проявите му. Задавахме си въпроса защо сме изпълнени с неприязън. Записвахме хората, институциите и принципите, на които се сърдехме. В повечето случаи установихме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни (включително сексуални) взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се “взривявахме”.
В списъка на хората, срещу които хранехме неприязън, срещу всяко име поставяхме онова, което беше засегнато. Бяха ли засегнати нашето достойнство, нашата сигурност, нашите амбиции, нашите лични или сексуални взаимоотношения?
Гл.V от Голямата книга-"Как действа програмата"