По време на дългите години пиене, съм се питал-защо след като знам ,че като се напия правя глупости пак пия.Правя неща ,за които горчиво съжалявам после,но след ден два пак се напивам.Ужасен кръговрат,затворен кръг ,а измъкване няма.След напиване ,следва вина и обещанието повече никога.Как става така ,че пак започвам.И пак се напивам.И пак простотии.Защо го правя-какъв човек съм аз.Хората сбъркат нещо и си вземат поука и повече не повтарят същата грешка.Значи аз ,или съм малоумен нещо-хлопа ми дъската,не съм в центъра,или пък съм зависим.От алкохола.Но си викам -добре де напил съм се -това е за последно.Сега ще пия само едно ,наи-много две.И спирам.Итоя номер не мина.След първото започва да ми влиза като в мивка.Ислед всяко напиване става все по-страшно ,а простотиите по-велики и по-велики.Но ми трябваше време да стигна до извода ,че аз не трябва да се докосвам до алкохол.Ама как ще живея без алкохол.Та всички хора пият-как ще седна в заведение и няма да пия една ракия със овчарска салата.На мен си ми е ясно ,че няма да е само една.А и всички хора ,които споменавам по-горе накрая не искаха вече да пият с мен.Но пък сега същите хора с удоволствие излизат с мен на по кафе,защото знаят ,че не пия.Та да си се върна аз на мисълта за първата чашка.Хем знам ,че не трябва изобщо да посягам към алкохол ,хем го правя.Кое ме кара да правя така.Нещо по-силно от мен?Нещо в ума ми?Може би трябва да се наблюдавам.Да си следя мислите,чувствата,поведението,а и това какво говоря.Как се държа с хората.Какво точно ме довежда до първата чаша.?Оная вечер бях на работа.Бях сам , през деня ми се бяха случили няколко обнадеждаващи неща за бъдеща работа,бяха ми обещали от една банка заем,заиграх се с една мацка през деня и усетих как искам да увелича ефекта от това добро настроение.Нещо ми липсваше.Отидох и си купих цигари и кафе.Изпуших 5 цигари една след друга и изпих кафето на три глътки.Нещо ми липсваааа.Ефекта от цигарите и кафето не е достатъчен.Трябва да си усиля приповдигнатото настроение с още нещо ,за си ми стане напълно гот.АЛКОХОЛЪТ.Той ми докарва този ефект.Сетих се ,че съм напът да стане голяма беля.Не трябва да пия.Иизпитах някаква тъга.Защото единствения ми познат начин да ми стане още по -добре е ако му дрънна едно две патрончета.Е не пих.Пак ми се размина.Благодаря на Бог.Ето как болните ми чувства и емоции ме подкараха право към първата чаша.Явно ,макар и да я няма физическата зависимост,психическата си остава до гроб.Е , успокояващото е ,че ИМА ИЗХОД---АА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите