Опитвам се да се науча да се моля за тези ,които ме дразнят.Засега нещо не ми се отдава.Може би трябва да мине време ,докато се приближа до съвършенството.Ако въобще се приближа.Но ми се ще да се науча на този маисторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Преди няколко дена видях ,че не го мога това нещо.Реших да ставам готвач .Ще уча нов занаят.Уговорих едни познати да ме вземат в тяхното заведение, да поработя .Плащали 20 лв на ден.Ама после разбрах ,че на опитните готвачи давали толкова.Започнах аз,ще режа лук.Нарезах го на едни едри парчета ,да се задави човек,ама и замалко да си отрежа пръста.А им бях казал ,че съм работил малко тая работа.Те ме гледаааат.После изгорих кюфтетата.Викам му на шефа-дай да нанизвам шишчета.Е така ги нанизах ,че на целия шиш имаше три мръвчета ,между тях мнооого лук и тук там чушка.Той като го видя и вика-леле човече -така ли се прави бе,ще ни бият ,да знаеш.Тоя шиш струва 3.50.Викам -ми на мръвче по левче ,останалите 0.50ст.за лука.Ти вика си луд.Мисля си на акъла -аз си знам ,че съм луд бе,кажи ми нещо ,дето не го знам.А и никой не ми показва как да свърша някаква работа.Гледат ми саира гадовете му ниедни.Доказа се ,че не ставам за готвач.Аз може и да ставам ,ама като никой не ме учи надеждата ми умря.Скапах се.И се изморих и психически се скапах,щото опита ми за нов занаят тръгна на зле.А шефката ми вика-изнеси тая супа на клиентите.Като се спънах у прагчето,разхвърчаха се и супи и лъжици и салфетки ,оплисках едни клиенти ,покраи който се гласех да мина-резииииил.Срам.И понеже бех работил вече два дена ,вечерта викам на шефа-дай некой лев.Щото за тия два дена ,освен простотиите,които заформих ,свърших и доста полезна работа.Като отсервиране на маси например.:)Той вика 20 лв стигат ли ти?Викам -ми добре.Като си мисля,че накрая на седмицата ще ми даде още.Да ,ама вечерта ми се обади и ми вика -почиваи малко -аз ще ти се обадя.Ясна е работата.Уволнен съм.Егати пича.Работих му два дена за 20 лв.Не прояви никй желание малко от малко да ми покаже нещо ,за да мога да зацепя.Накрая нема смелост и в очите да ми го каже.Катил.И се ядосах.Подпалих моторетката,както се казва.Усетих ,че нещата отиват на към поркане,ако не се спра навреме.Ама ........как да се спра-напира ми гнева отвътре.Да му се запали кръчмата дано,да му падне гръм у тенджерата,навсякъде да му плъзнат хлебарки.......,да го скапат от проверки и глоби.И ей такива си ги редя аз ,но по едно време се сетих,че не е хубаво така да мисля ,вредно е за мен-трябва да се моля за такива хора.Да се моля....,ама като не мога.Мен ме е яд на него , как да се моля?Е все пак опитах .И почнах аз-дано никога да не му се запали кръчмата, и в никакъв случаи да не му пада гръм в тенджерата,и никога да не му се случва да спре на бензиностанция и да му сипят в бензиновата кола-дизел.Ааааа ,такива работи -на него не.Дали някога ще науча поне този майсторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Да ни пази Бог ,братя и сестри.