Един приятел всезнаико,ме кара оня ден да пием по едно и аз му отказах естествено,а той ми вика -бе ти кво се правиш на интересен бе-ве4е половин година не пиеш,голяма работа ,ако му дръннем по едно.Ти не си болен,много хора не пият дълго време ,после се напият един път ,пак не пият голяма работа станала.Голяма работа , му викам ,ама ти ще пиеш две ,три и ще спреш ,а аз ще си допивам у нас после неясно колко време-няколко дена ,а може и седмица да откарам,ако не ритна камбаната през това време.А той вика-глей сега-тези хора ,с които общуваш от АА много зле ти влияят.Ти трябва да се откъснеш от тях.До едно време те са ти полезни ,но впоследствие те започват да ти вредят.Викам -що бе,защо така мислиш?Ами ти ме слушай мен -аз съм наясно с тия неща-в нашто село има един алкохолоик ,дето умря и покрай него ми е ясен проблема.А мен почна да ме напушва смях,но разговора беше по телефона и тои не ми виждаше реакцията.И в тая връзка си мисля ,колко е сериозен моя проблем с алкохола,как мога да се подведа ,да улетя ,ако аз съм по-лабилен и не се занимавам сериозно с Програмата на АА ,сериозно и ежедневно.А човека не е наясно и си ги плещи ,както му дойде ,но той не е виновен.На него не му трябва да знае ,че при мен нещата са на живот и смърт-аз трябва да ги знам тия неща.И виждам ,че при едно мое отделяне от АА ,ако пак някога ,някой започне така да ме навива ,може и да се подкарам.А болестта си се развива в мен ,защото е прогресираща и спра ли да се лекувам-дотук съм.А сам не става.Да ни пази Бог.