Съжалявам за закъснелия отговор, Аня, но имах предвид следното твое изречение: "Никога не съм чувала разсъжденията колко е лоша болестта да са особено харакртерни за този стил.", както и това, че е... как да кажа..., депресиращо е някак да се чете за "моята болна глава", "моята коварна болест, която иска да ме злепостави" (последното не колкото цитат, колкото в най-общ смисъл казано). Сякаш ракът или настинката могат да мислят - това, ако смятаме алкохолизма за болест, каквото е официалното мнение.

Това, върху което бих искала (или поне се опитвам) да поставя акцента е, че няма как болестта да мисли вместо нас и не е редно да й се харизват всички неадекватни реакции и да бъде използвана като поредното оправдание. Както нееднократно се е казвало тук, алкохолиците са "царе" в намирането на оправдания. За мен е необяснимо толерирането на още едно, нищо повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите