Re: Угризения на съвеста.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Днес родната ми майка има Рожден ден и това е доста добро,но винаги е свързано с неприянти спомени от моя страна.Не е само това,но днес отново имахме противоречия с майка за кога да приготви обяда,тай като единия ми син е на работа и не могат да пристигнат по-рано от 14 часа.Аз закусих късно и също не желаех обяда да е готов толкова рано,тъй като изстива и после не е същото.Добре,но Празника е на майка,а освен това тя си приготвя почти всичко,а освен това си и купи почти всичко за този обяд.Както и да се въртя трябваше да приема факта,че както си реши тя така ще бъде, и аз единствено мога да се съглася и освен това да бъда благодарен,че този Рожден ден засега протича съвсем нормално.
Виждам,че майка ми е същата като мен и дори на моменти си мисля,че дори не е съзависима,а си е просто зависима,но без алкохол.Но и това няма особено значение,а най-важното е,че тя си има Празник и аз съм длъжен да и подсигуря това събитие да протече съвсем скромно и нормално.Дали съм длъжен или не също няма значение,но като си спомня какво е преживяла през тази години и,че на нея дължа живота си ,явно трябва днес дори да се радвам повече от нея.
Преди малко позвъних на сина си и го питах кога ще минат край нас и той каза,че когато се освободят ще го направят.След като затворих телефона се замислих какво изпитвам към синовете си днес и сега,и нищо конкретно не успях да си отговоря.Помислих си,че след като се науча да обичам себе си,след време ще мога да обикна истински и децата си.Помислих си,че е така защото никога не съм обичал себе си и затова стигнах дотук без значение с алкохол,дрога или което и да е от двете.
Сега работейки по Програмата на Анонимни Алкохолици,описана в книгата Анонимни Алкохолици и предедена от първите сто напълно възстановили се алкохолици се надявам някой ден да се науча да обичам и себе си.Доскоро си мислех,че съм се обичал,но сега като се връщам често в миналото виждам,че това е най-голямата самозаблуда на болестта ми-че съм мислел за себе си.
Днес отново видях,колко гадна,подла и коварна болест е това Нещо-Алкохолизъм,който ме е карал съвсем умишлено да се завра в своята пещера,да мразя всичко и всички,да мразя себе си и накрая дори да не искам да живея...