НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Сред членовете на АА често се чуват следните изрази: “Ако не посегнеш към онази първа чашка, можеш да не се напиеш” или “Една чаша е прекалено много, а двадесет не стигат”.
Когато са започнали да пият, повечето от нас никога не са искали и не са изпивали повече от една-две чаши. Но с времето броят им нарастваше. После изведнъж усещахме, че пием все повече и повече, а мнозина от нас се напиваха и прекарваха доста време в запой. Може би състоянието не винаги проличаваше в речта или походката, но оттук нататък ние никога не сме били истинки трезви.
Ако това много ни притесняваше, ние намалявахме количеството или просто се опитвахме да ограничим пиенето до чаша-две или да преминем от концентрат на бира или вино. Опитвали сме отчасти да ограничаваме количеството, за да не стигаме до безсъзнание. Или криехме колко пием.
Но всички тези опити ставаха все по-трудно и по-трудни. От време на време дори се въздържахме и не пиехме изобщо в продължение на известно време.
Но в крайна сметка пак се връщахме към алкохола – само една единствена чашка! И тъй като това очевидно не ни вредеше особено, решавахме, че можем да си позволим още една. Може би в този конкретен случай спирахме дотук и чувствахме голямо облекчение от факта, че можем да пийнем чаша-две и да спрем. Повечето от нас са постъпвали така неведнъж.
Но точно това беше капанът. Убедени бяхме, че можем спокойно да си пием. После винаги се намираше повод /специално тържество, личен неуспех или просто така/ да посегнем към 2-3 чашки, които да ни накарат да се почувстваме по-добре – така че решавахме, че 2-3 чашки в повече няма да ни навредят. И без въобще да го желаем, изведнъж се улавяхме как отново пием прекалено много. Т.е. бяхме се върнали там откъдето бяхме тръгнали – несъзнателно и без предумисъл препивахме.
Тази повтаряща се често практика логично ни доведе до неизбежния извод: Ако не изпием първата чаша, не можем никога да се напием. Следователно, вместо вечните планове да не се напиваме или да не препиваме, ние се научихме на следното: стараем се да избегнем едната – първата – чаша алкохол.
Всъщност вместо да се тревожим как да ограничим броя на погълнатите чашки, ние порсто се стараехме да избегнем първата глътка, защото тя стартира процеса.
Звучи почти глуповато опростено, нали? Сега ни е трудно да повярваме, че по-рано, преди да се приобщим към АА, не бяхме се сетили за подобен изход. /Често казано, трябва да признаем, че не сме искали да се откажем от пиенето, защото не сме осъзнавали какво представлява алкохолизмът./
Основното сега е: Тази тактика ни помага.
Вместо да се опитваме да разберем точно колко чаши алкохол можем да поемем – 4, 6 или дузина – ние просто си казваме: Не посягай към първата! Така е много по-лесно. Навикът да се мисли така помага на стотици хиляди от нас да бъдат трезви в продължение на години.
Лекарите експерти в областта на алкохолизма твърдят, че има солидно медицинско основание за избягване на първата глътка. Именно тя те примамва, веднага или малко по-късно идва непреодолимото желание да пиеш още и още, докато попаднеш пак в капана на алкохола. Много от нас разбраха, че алкохолизмът ни е пристрастяване към дрогата "алкохол" и като хора, страдащи от пристрастявания от всякакъв вид, които се мъчат да се освободят от зависимостта си, ние трябва да се пазим от първата доза дрога: та нали сме били пристрастени към нея. Нашият опит зоказва това, както може да се убедите от списанието “Grapevine” от книгата “Анонимни алкохолици”, а също да чуете и от самите членове на АА, където и да ги срещнете – на сбирките те споделят собствен опит.

Living Sober