Между много неща във руския сайт, който ти препоръчвам, има и тема - какво означава АА-фанатик.
Поучително за нас там (както и в другите им теми) алкохолиците изказват различни мнения, като обаче различията не ги водят до заяждане, а успяват да запазят толерантност към чуждото мнение, дори и да не са съгласни с него.

Та в един от постовете в тази тема е казано, че АА е част от живота, много важна част, но не е целият живот. На сегашния ми етап, това важи и за мен. Първите години обаче АА беше почти целият ми живот и само това ми помогна да се спася. Наистина половинчатите мерки не помагат, а аз дълги години опитвах с тях и исках хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. В началото, преди 6 години и аз бях АА фанатик.

Друг пък казва, че фанатик е онзи, който чете Голямата книго дори и в клозета. Но пък трети му отговаря: ами и аз чета Голямата книга в клозета и не виждам нищо лошо в това.

Хареса ми и нещо, което прочетох във форума на българските НА: Ние се стремим към единство, а не към еднаквост.

Наистина сме болни от една и също болест и затова сме еднакви в много неща, но пък по други се различаваме. Казвал съм го и друг път, лош знак щеше да е за мен, ако на 6 години и половина мисля и се чувствам по абсолютно същия начин, по който мислех и се чувствах на една година, примерно.
Първата година беше най-хубавата за мен в известен смисъл. Тогава бях най-нахъсен, бях щастлив от всеки ден трезвеност, от всеки следващ час, само това че съм трезвен ми беше достатъчно и всичко друго ми изглеждаше незначително. Но, както знаем, с хубавите неща се свиква лесно. И аз свикнах с трезвеността си и затова гледам да не здабравям къде съм бил и всеки ден да благодаря на когото трябва за днешния ден. И гледам да се самоанализирам, доколкото мога, за да видя слабостите си.

А сега гася компа, защото отивам да предавам посланието на един нов приятел и от там на сбирка.
И аз ти благодаря Стефко. Благодаря ти и за това, че понякога ме караш да ти се нервирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите