|
|
| Тема |
 Re: Рожден ден без опекунството на АА [re: Aня] |
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
|
| Публикувано | 08.10.08 07:47 |
|
|
|
Имаш по-добри спомени за моите мислиЯвно си изкарала пълния курс на подготовкаДали имаш спомен някой да те е настройвал най-несправедливо против Новагодин?
Малко украса
Осми октомври
Мисъл за деня
Има нещо като прекалена лоялност към една група. Чувствам ли се отхвърлен, когато се образува друга група и някои от членовете на моята напускат отивайки в нови територии? Или пък ги изпращам с моята благословия? Посещавам ли тази новопокарала група и оказвам ли й помощ? Или се цупя в собствената си колибка? АА расте чрез постоянното изникване на нови групи. Трябва да осъзная, че е добре за голямата група да се разцепи на по-малки, дори това да означава, че голямата – моята собствена група – се смалява.
Готов ли съм винаги да помагам на новите групи?
Медитация за деня
Моли се и не спирай да се молиш докато не дойде мир и покой и чувство на общуване с Онзи, който е близо и е готов да помогне. Мисълта за Бог е мехлем за твоята омраза и страх. В молитвата към Бог ние намираме лек за наранените чувства и неприязънта. В мисълта за Бог, се освобождаваме от съмненията и страховете. Вместо тези съмнения и страхове, в сърцата ни се вливат вяра и любов, които са отвъд силата на материалното и такъв покой светът нито може да ни даде, нито да ни отнеме. И с Бог, ние намираме толерантността да живеем и да оставим другите да живеят.
Молитва за деня
Моля се да мога да бъда истински толерантен и разбиращ. Моля се да продължа да се стремя към тези трудно постижими неща.
Защо се получаваше така, че в най-смазващите моменти от живота си съм забравял всички предразсъдъци и гордост и съм се молил. Неясно на кого. Дали на мозъка си или на Бог. Молил съм се да ми се отвори път и да намеря посоката. Да ми се покаже какво точно да направя, за да се измъкна от ужаса, страха, объркването и безизходицата. И защо, когато малко ми се поохлаби примката, забравям кой ме измъкна и че имам инструментите за измъкване. Стига да ги ползвам. Кутията с духовни инструменти. Егото твърде бързо се завръща на позиция. Интелектуалната гордост ме кара да забравя кой ме е спасил. Дори се срамувам да употребявам името на Бог. Смутолевям нещо. Да не би да ме сметне някой за фанатик. Да ми се присмее. Да ме отхвърли. Да не би да направя неприятно впечатление. Вродената ми тактичност може да ме накара цяла вечер да се правя на жена само и само да угодя на някого. Да замазвам. Шест лева на квадрат шпакловка. Отвънка всичко е наред. Лъщи.
Дължи се явно на забравянето. Като забравя нещо – то предстои. Като забравя кой ме измъкна и какви точно действия помогнаха на моето измъкване – какво става?
Търговия. Да се моля само когато ми е зле – чиста търговия. Като ходенето на сбирка, когато имам нужда. Мда. Няма нужда да ходя на повече. Нямам нужда.
Дали молитвата и общуването с Бог стои на търговски основи. Зле съм Боже, идвам да си купя малко любов и спокойствие. Затова ти се моля. Дай ми.
А когато съм добре – осъзнавам ли защо съм добре, на кого го дължа и какво трябва да направя, за да се отплатя? И не забравям ли да се моля, когато съм добре и се нося на вълната на еуфорията?
При условие, че се държахме за него и смирено изпълнявахме волята Му, той ни доставяше всичко от което имахме нужда. Но понякога се налага да се угажда на някого. Може ли да се служи едновременно на двама господари. Може ли да сложа отново материалното, егото, признанието, одобрението – преди Духовната програма?
| |
| |
| 
|
|
