Не може да се играе много дълго. Затова и млъкват, когато изразходват псевдоинтелелигентността си. И в клуба настава сивота, скука и мълчание. Докато не се появи някой новодошъл, спрямо който да се пуснат в експлоатация старите, дъвкани десетки пъти клишета. И нещо, което за несведущия наподобява искреност, но в никакъв случай не е искреност:
"Бях много зле, бях затънал много, съсипвах си живота, семейството и пр., вижте ме сега колко съм добре." Защото се превръща в поза, самодоволна и изпълнена с чувство за превъзходство, която изисква ръкопляскане. Ей, в това се изразява целият живот на клуб "алкохолно зависими" в България. Няма информация за алкохолизма, няма информация за други стратегии за справяне освен АА, няма факти, само бедност, духовна нищета и озлобление един към друг. Единственото, което ги кара да рипат, е да кажеш нещо нелицеприятно за "Анонимни Алкохолици", тогава скачат и се захранват емоционално за седмици наред.

Редактирано от Hoвaroдин на 08.10.08 10:16.