Здравейте!
Прочетох доста от историите, май е време да разкажа моята. Мисля, че съм зависима от алкохола. И това ме плаши, не знам дали ще мога да се справя сама.
На 30 години съм, омъжена съм с дъщеря на 4 годиники. От 2 години и половина пия всеки ден. И ми харесва. С нетърпение чакам да преполови деня за да си пийна нещичко.
За първи път се напих може би на 15 в подготвителен клас. Тогава беше геройство. Купоните в ученическите ми години завършваха най-често с драйфане в тоалетната. На една коледа майка ми ме видя, но това не попречи. Преди 7 год. татко почина от инсулт. Сещате се че да стигне до там си пийваше доста. Последния път когато го видях жив се беше напикал.
Потънах от срам и се напих. Ожених се. На сватбата си знаех, че съм бременна, бях правила тест, и се напих. Казах си че може пък да не съм разбрала за бременността си и мога да си пийна.
Разбрах, че не съм се оженила за мъжа на живота си. Намерих си любовник - два пъти по възрастен от мен, Бях на върха , с алкохол нещата ми се струваха все по- розови. Имам хубава работа-строителен инженер съм, проектант - конструкции. С алкохол съм по-смела в работата си, а в тази професия се изисква смелост. Изкарвам толкова пари, че мога да откупя кварталния магазин за алкохол. Вкъщи не оставам без бутилка. Не знам как да си помогна. Когато реша да не пия, за да работя, в малките часове на нощта си сипвам питие, няколко питиета.
Моля, дайте съвет как да се справя