Здравейте събратя алкохолици, и мой драги съзависими, който против своя воля, сте попаднали във въртележката на тази коварна болест!!!
Съмнявах се, дали някой ще се включи в темата, щот от страх да не се изпуснем и кажем някоя глупост, та да не вземе да станем за смях, а пък параноята; "ам'че, ако мъ разберат да съм по-болен от тях...вай, сигурно нема и да мъ погледнат...", и така болните събратя си чучуркат скрити зад пердето на анимноста, с надежда, че шъ дойде оня ден, когато.....!
Но за моя радост, въпреки, че дружките пеят оф-топик лирика, ама нъл са фатили хубав лаф, та и на мене ми дойде мерак да кажа нещо, ама дано барем да е по-темата.
Нема ко да съ браня! Признавам нередното си поведение и толерантност. А пък плювалникът ми, хич, ама хич немог се затвори... събра се куп с клевети. Ама я съ покайвам, и ся съ уча. Та съ сетих за една мома...бая озлобена и пълна с омраза към турци и цигани... яко сипа помия. Всъщност, гълъбчето нямаше хабер, че моята жена е такъва, пък и я има шанс турска кръв да имам! Ама, ко да се прави, нъл се учим на толерантност чрез търпение, та до ден днешен не съм споменал за нараненото ми чувство, ама нъл ушким работим програма на АА, та ми текна, че горката и тя е кът мен... болна от доста коварна болест.
Мда, накрая едно френско мерси прозвуча красиво, та съ задоволих, пък нъл се калявам... аферим си викам, днес барем си по-толерантен. Ама ко да се прави...цял живот тъй съ лъжа, оти преди седмица или две, мадамата ме фати за некой недостатък, та мъ подгони и съ кара, кът ми вика; "де ти е възпитанието"? Я съ изпулих от изненада; "ко стана мъри", питам я; а тя; "как така не отговоряш на съобщението ми....липсва ти възпитание"!
А пък за любов си нямам и пойма, оти го бъркам я със секса! Ама нъл и на туй съ уча, та не съ давам да стана на резил, като съ лепна за некоя мадама. Та гледам я на-рахат да им кажа, че те са ми сестрички алкохолички, и не е редно да съ пързалям с любовтъ, за която си нямам и хабер, ама си викам, белки и на нея шъ съ науча, ако не мисля за секс по чужди жени, та айтъй мое да ми светне и на мен, ко е туй любовта. Абе я съм от бавните ученици, та шъ има цел живот да съ уча на айнъва любов, ама шъ и найда цаката, та шъ ми светне един ден, ама поне зайсе не давъм на сексът да ме прецака!
Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!
|