Лодез, благодаря ти за този постинг.
По-добре разбирам сега. Почувствах те по-близка. Затова ти благодаря.

...То и аз “не съм направила нито първата, нито втората, нито третата стъпка за винаги …” Мисля че те не се правят ЗАВИНАГИ. Откакто успях - кога с повече, кога с по-малко мъка - да направя всяка от тях за пръв път, продължавам да ги правя през цялото време... Е, понякога ми се случва някоя да пропусна... от бързина, от претовареност или от мързел... Но тогава винаги много скоро получавам ритник, пропуснатото веднага се обръща срещу мен. И единственият начин да се осъзная навреме, са други хора, други аа... стига да им дам шанс... Същото ми се случи преди години в София. Затова съм сигурна, че И ТАМ е възможно да намериш подкрепа.
И наистина от сърце ти го пожелавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aня на 09.05.07 23:01.