Привет на всички !
Наскоро прочетох една сентенция,която според мен буди много размисли и реших да я споделя с вас.
"НАЙ-СИЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНА НУЖДА НА ВСЕКИ,ВКЛЮЧИТЕЛНО НА ЧОВЕКА ДО
ТЕБ,Е ДА СЕ ЧУВСТВА ЦЕНЕН ".
В първият момент си казах:
-Хайде стига?!!Та аз съм алкохолик.Може ли един пиещ човек да е ценен за някого .Та нали и лудия бяга от пияния.
Няколко дена,каквото и да правех мисълта ми все нататък бягаше .Както влакът повтаря пуф-паф,пуф-паф, така и в моята глава отекваше ...ценен,ценен,ценен.
И тогава неочаквано проумях ,БОЖЕ,за да бъда "ЦЕНЕН" за другите,трябва първо аз да започна да се ценя.Да разбера за самия себе си,че моята "болест" не ме прави по-малко човек от останалите "нормалните".Та аз съм живо същество,което иска да обича и да бъде обичано .Любимите ми хора да ме ценят и уважават(ха-ха,та аз съм ги наранявал хиляди пъти ,хиляди пъти съм обещавал лъгал,само и само на мен да ми е добре)
Стана ми ясно, че трябва да се науча да се себеуважавам,да бъда предан на семейството си,приятелите си, на обществото. Тогава хората около мен ще
"прогледнат" и ще открият ,че аз "алкохоликът" не съм толкова лош,че и аз съм божие чедо като тях ,че и аз мога да живея полезно и да вървя смирен като тях под Божията милост.
В такива моменти в търсене на изход ,на помощ ми идват моите събратя.Сред тях аз се чувствам добре.Та как иначе,аз съм един от тях.Никой не ме гледа
укорително,не ми дава съвети за неща,с които не е запознат или преживял.
Те ме разбират,изслушват,познават проблема ми,споделят своя опит.С тях прео
долявам чувството за изолираност,вина и страх.В техните очи аз съм ЦЕНЕН ,
както и те за мен.....
Ще се радвам,ако и някой друг се включи в темата и сподели своята емоционална нужда да бъде ЦЕНЕН.
УВАЖЕНИЕТО КЪМ НАС Е В НАШИТЕ РЪЦЕ.
|