Разбира се, че само алкохолиците могат да създадат група АА, но лекарят може да е този, който дава първоначалния тласък, дава литература, дава помещение или идея за такова... И насочва поредните пациенти където трябва, защото вече има къде.
В Полша първата група АА е възникнала през 1974 в Познан, но нейното функциониране е било доста плахо. През 1975 е основана първата група във Варшава - в болнично отделение за алкохолици, след като завеждащият това отделение д-р Бохдан Воронович (който до ден днешен сам се нарича “възрастно дете на анонимните алкохолици”) е донесъл там литература на АА (част от нея май сам е превеждал), размножил, дал на пациентите си и ги е мотивирал ТЕ да опитат да създадат група АА... И от тази група фактически потръгнаха нещата - през 2003 имало над 1800 групи в Полша, а във Варшава почти 200. Покрай всяко едно по-голямо болнично отделение за алкохолици има и поне 1 група АА (а в някои даже няколко) и всеки пациент, който попада в терапия, е задължен да участва в сбирките; ако отказва, все едно нарушава дисциплина на лечението и може да бъде изгонен от болницата. Сбирките там се водят обаче от “външните” алкохолици (не от пациентите, разбира се), също така много хора отвън идват на сбирки по болниците за да споделят опита си.
Никой на никого не отнема пациенти и клиенти, всеки (лекарите и АА) си върши своята работа без да се меси на другия.
Но такава ситуация може да се заформи само ако и лекарите, И АА осъзнаят и разберат че не са нито конкуреция, нито врагове, а напротив, могат да съдействат и да помагат на болните хора по-ефикасно. Това е според мен първото нещо, което си струва да се промени в България, а и тук във форума също...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите