|
малко ми е кофти да си призная за моя опит на въздържание.
днес става месец откакто реших, че повече така не може и не трябва да продължава. благодарение на подкрепата на хората тук успях да не близвам 13 дни. бях страшно ентусиазирана, чаках абстинентни прояви, кризи, но не...
беше страшно лесно. и си помислих, че мога да не пия, мога и да пия. през това кратко време ми се избистри кожата на лицето, погледа, подпухналостта изчезна. пълна еуфория. заблудих се отново, че може би не съм алкохоличка. по-точно внуших си и си повярвах, защото дълбоко в себе си знаех, че съм именно алкохолно зависима. през тези дни не си давах много зор с програмата, изобщо не четях стъпките и не пишех писма на спонсора. видях че мога да не пия. и се подхлъзнах веднага. на 14-я ден в банско започнах с чаша вино, механата все едно че го изискваше. как ще пия какао на тези мезета. после успях да накарам приятеля ми да иде до колата , уж ми било студено да ходя пеша. и някак си по навик, с болния си мозък, открих един магазин и си взех резерва от водка. вечерта щяхме да спим у роднини и аз исках да съм се запасила. и естествено си изпих резервите тайно.усещах , че се напивам и отидох да си лягам.на другият ден/неделя/ останах сама у роднините ми и си продължих с виното от обяд/1 чаша/нямаше как повече. вечерта пак.
в понеделник докато пътувах за вкъщи усещах как пак почва сковаването, изпаднах направо в ужас. помолих да спрем да си купя запалка и пак си взех 200 гр резерва.
та така, след 13 дни еуфория, пак се олях.
след това пак не пих/без кризи/ до миналата сряда.имах среща с бившото гадже, и преди да се видим за отскок пих 100 гр водка. у тях не пих. в четвъртък ми беше зле.пиеше ми се,та две не гледах. но не пих с него,обаче като се прибрах,усетих наближаваща криза/или си я внуших/ и пак пих, за да ми мине.не мина, а стана по-зле.в 3 през ноща звъннах на бившия,че ми е зле.той знае за гадните ми абс-с и сковавания и веднага дойде. бях гузна, но не си признах,че съм пила.
и пак не пиене няколко дни/през които обаче въздържането беше много по-трудно от предните 2 пъти/. устисках до събота, когато не издържах. в стаята на баба ми имаше 200 гр за подарък на неин колега,свършил й услуга. с цялата си глупост набързо подмених водката с вода,като после си залепих бандерола.
цялата нощ не спах от гузна съвест.изчаках я да стане в 5.00 и отидох да й призная, че няма водка , а вода в шишенцето. да не се излага пред колегата й.
тя ме разбра.и си обещах, че ако ще да умирам от абст няма повече, поне ще се мъча докато мога.
до вчера ми беше много зле. като след предишните яките запои. треперене, потене, гадене. ужас.снощи направо се бях депресирала, че не ми е писано да успея.
през това време споделях всичко с 2-3 души от аа. само благодарение на тях не изтичах пак до магазина. пък и ме е срам от продавачките. и слава богу, днес се чувствам супер. не съм мигнала през нощта, но съм бодра.
страшно благодаря на еми, рени, независима, поли, и др...
дори ме беше срам да пусна постинг, но преди малко еми ме окуражи, че няма нищо толкова срамно и смешно в това да пиша тук.
дано не съм ви досадила.
сама не мога, не ми стига просто да не пия, за да съм добре.
дори когато съм трезва, мозъка ми си е болен явно, щом все алк е в главата ми-да пия,да не пия....
ще продължа по-късно.
олекна ми като си признах как за 1 месец три пъти късам веригата.
благодаря
|
стъпка напред-две назад
