Нашата неуправляемост е външна проява на нашето безсилие.

Има два типа неуправляемост: външна, която може да бъде видяна от другите хора и вътрешна или личностна неуправляемост.

Външната неуправляемост често се отъждествява с арести, загуба на работа и семейни проблеми.
Едни не бяха способни да поддържат какъвто и да е вид взаимоотношения за повече от няколко месеца.
Други бяха изгонени от своите семейства и им бе забранено да се връщат.

Вътрешната или личностна неуправляемост често се отъждествява с нездравата или лъжлива система от представи за себе си, за света в който живеем, и за хората в нашия живот.

Ние можем да смятаме, че нямаме никаква стойност. А можем да вярваме, че светът се върти около нас – не просто, че това трябва да бъде така, но и че това е така.

Можеме да сме уверени, че наистина не е наша работа да се грижим за себе си, че някой друг е длъжен да се занимава с това.
Можем да считаме, че отговорностите, които поема обикновеният човек са прекалено бреме за нас.
Можеме да реагираме прекалено бурно или въобще да не реагираме на събитията в нашия живот.

Емоционалното непостянство е един от най-характерните признаци, по които можем да определим личната ни неуправляемост.