Като зависими, ние реагираме на думата „безсилие” по различни начини.

Някои от нас признават, че по-точно описание на нашата ситуация просто не съществува и признават своето безсилие с чувство на облекчение.

Други отхвърлят думата, свързвайки я със слабост или вярвайки, че тя означава някакъв вид характерова непълноценност.

Разбирането на безсилието и на това как признаването на нашето собствено безсилие е от първостепенна важност за нашето възстановяване – ще ни помогне да преодолеем отрицателните чувства, които можем да имаме относно тази концепция.

Ние сме безсилни, когато движещата сила в нашия живот е извън контрола ни. Нашата зависимост несъмнено може да се определи като такава неконтролируема, движеща сила. Ние не можем да контролираме алкохола, дори когато загубим нещата, които значат най-много за нас.

Не можем да спрем, дори когато знаем, че със сигурност като резултат ни чакат непоправими физически и психически увреждания.
Откриваме че правим неща, които никога не бихме направили, ако не беше нашата зависимост, неща, които ни изпълват с вина, когато мислим за тях.

Можем дори да решим, че повече не искаме да пием, но в последствие да осъзнаем, че просто не сме способни да спрем, когато ни се предостави подходяща възможност.

Можем да сме опитали да се въздържаме от употреба на алкохол (вероятно с известен успех) за някакъв период от време без програма, само за да открием, че нелекуваната ни зависимост рано или късно ни връща отново там, където се намирахме преди.

За това е нужно да докажем на себе си своето лично безсилие на едно по-дълбоко ниво.

Редактирано от Eми® на 11.09.06 00:51.