Все още съм суха за днес - но ми е трудно да остана такава, искам да се забравя:) - знаеш как става, нали? Преживявам урешния ден - и то евентуален ден - и се тревожа, и ми е тясно:(... и искам да летя, а пък не смея:(
Понякога и на мен ми е трудно да остана сух.Има ситуации,определени миризми,които ми напомнят за пиене.Но отхвърлям тази мисъл категорично.Въпреки всички трудности,провали,изпитания аз живея по добре откакто не пия.Не мисля,че можеш да забравиш себе си.При мен вече алкохола е станал част от съществото ми.не ме разбирай погрешно,но аз вече не мога да бъда такъв какъвто бях когато не бях зависим.Мога само да спра да пия,не посягайки към чашата да контролирам себе си.но не ида стана отново предишния.Така ,че не мисля че може да се избяга.Но пък се радвам че още съм жив.Можех и да не бъда.А колкото за тревогата за утрешния ден и аз се боя от него.И аз не смея да се отпусна защото си мисля,че малко отпускане ще донесе голямо нещастие.Щантово нали.Но напоследък се опитвам да прогоня тези страхове и да се опитвам да приемам всичко спокойно.В крайна сметка много неща искам да променя,но много не са по силите ми.Затова оставам всичко в ръцете на Бог и не се опитвам да се безпокоя за всичко.В крайна сметка осъзнавам,че тревожността ми вече придобива големи размери и направо ме смазва.Затова се опитвам да не се тревожа.