Имало едно момче,което се питало същото .Питало се ,защо всички го изоставят когато умират.И обвинявало мъртвите.Когато пораснало разбрало,че никога не е сам,че мъртвите всъщност никога не умират и че живота е нужен да се изживее за да покажеш и на другите,че те никога не са бил изоставяни,нито забравяни.Просто с лошотията са се отдалечавали от целта.Знаеш ли кое е това момче?Може би аз?А може би някой друг?Това не важно.Важното е,че човек никога е бива изоставен.