Понякога да забравиш не е най доброто решение.Защото винаги има едно гласче,което казва:"Абе няма проблем,да пийнеш едно"Просто с времето лошите спомени избледняват и почваш да си мислиш,че въобше никога не е имало проблем.Смятам,че дори и най унизителната ситуация ,в която съм попадал заради пиене е в моя полза,защото така не забравям защо водя този трезвен живот и защо е важно да не пия.Може би звучи мазохистично,ей така да се самоизмъчваме.И аз бих искал много неща да не се бяха случвали и да не бях правил и казвал,но приемайки миналото,аз приемам,че живота ми беше станал неуправляем именно под въздействието на алкохола и че единственото решение за мен е един живот без алкохол.От тази гледна точка е по добре да помня всеки делириум,всеки ден с гадене и тремор,за да благодаря ,че сега съм жив.
Айде,че трябва да ходя да правя снежен човек.Падна страхотен бял сняг!