тоооо, на чуждия гръб и 100 тояги са малко.. нали знаеш:-))))

мдааааа... мисля, че разбирам.. е, знам, знам.. баш като теб и другите никога не мога да го усетя и разбера...

тъжно, наистина.. обаче.. като се позамисля, пак смятам, че някак трябва да се намери начин да се изтрие това от паметта.. да се изтрие алкохола от съзнанието.. да се игнорира, да се заличи... един вид да настъпи амнеза..

като, като... абе нещо, коет например никога не ти идва на ум и не мислиш за него.. напълно се правиш, че го няма.. правиш се, правиш и то накрая наистина изчезва от съзнанието ти..

има такива неща... като се позамислиш и ще видиш, че има.. такива, които никак, ама никак не те занимават.. абсолютно са ти безразлични...

като мушкатото между втория и третия етаж, например, дето на тебе може и хич да не ти пука за него и да не го забелязваш даже, ама съседката, баба ти Гина, на ден по 10 пъти му кърши клоните и го полива и кълне всеки мъж, който го подритва, чупи му листенцата или си хвърля фаса в саксията...