Самоанализите, за които споменах, без да опитвам, без да практикувам Втора и Трета стъпки, просто са били препратка към първата и втората част на Първа стъпка. Така не ми се наложи да проумявам, разбирам, осъзнавам и т.н. Първа стъпка. Тя е моя изповед, всеки ден. Каквото и да значи това. Има неща, които не се обясняват, просто се правят и се преживяват. Толкоз.

Всъщност, в старите ми мисловно - интелектуални схеми за нещата бих могъл да обяснявам. Мога да използвам и друга дума - философствам. Мога да използвам и трета дума - теоретизирам. Мога и две наведнъж - плямпам и надприказвам в зашеметяващи човешкото въображение знания и мъдрости. Например за "признахме, че сме безпомощни/безсилни пред алкохола" в изумителна честност в тотално себецентриране и извънземно чувство за себеправедност да съобщя:"Когато съумеем да се надсмеем над себе си, вече сме победили." Много хубаво го е казал мъдрецът и вярно, ама не само го е казал, преживял го е в поредица активни действия, наблюдения и размишления, може би, не знам. Не знам аз какво и как да направя, за да го преживея, да го усетя. Не само да го изплющя тук в клуба и да живея с измамното чувство - какви мъдрости сея само, а? Колко знам, а? И друго мога да съобщя:"Когато познаете истината, ще станете свободни". Чудничко, нали? Е, как, по какъв начин да позная истината? Нали, имам висше образование, нали и аспирантура карах? Нали много четях и се образовах, за да позная истината? Пък все в моята истина за нещата плувах и все по - неразбран се чувствах и все по - нещастен, гневен, недоволен...И все другите бяха тъпи и не познаваха истината, щото аз познавах абсолютната истина. Пък то какво било, пълен с предразсъдъци съм бил, без да знам, че имам предразсъдъци...И как да знам, когато само аз познавам истината и не ми идва на ума, че и другите познават истината...И накрая - какво, къде и кой е истината? А!А!Ъ!Ей, в такива интелектуално - мисловни схеми се вкарвах. Нямам, ама никакво желание нямам вече за това, защото не ми върши работа, не ми носи спокойствие, не ми е полезно.

Алоне, ами не се напъвай да разбираш какво споделям бе, душичко! Ами много знания в тая глава бе, мила!Много мъдрости, заучени, научени, прочетени в тази глава бе, скъпа! Ами що не вземеш да плюеш само за секунда на грандиозния си интелект, да изхвърлиш една - две мъдрости, едно - две знания от тази твоята главица - умница и може пък да стане чудо - да вземеш да пожелаеш да разбираш - без много, много да знаеш. Хайде, миличка, недей бърза този път светкавично да ми отговаряш. А бе, дай малко почивка на този твой гениален, пълен с мъдри мисли, сентенции и други бисери мозък, бе! Може пък и да ти се удаде нещо да преживееш, без да се напъваш да мислиш, щото си много умна. Умна си, ама дай малко шанс и на мен - простия. Опитай бе, само опитай. Светът няма да свърши без твоето мнение за нещата. Ще ми се довериш ли, а?