Отворих днес форума както обикновено и зачетох полемиките. Зачудих се защо ли се дискутира кой как пие, колко пие. Какъв отговор търсят хората, които питат или разискват, колко пият. Какво искат да докажат, на кого. На себе си, че пият нормално. Ако е така защо ще дискутират. Ще си пият и няма даже да го правят на въпрос. Но за алкохолика, казвам го от моя опит е много важно да докаже нещо на другите. И ги занимава, дори когато хората не искат да се занимават с това. Става раздразнителен като не го слушат, по някога даже обече и не забелязва. Видях наскоро един дакъв диалог по слоро монологично воден диалог, не че нямаше отговори, но човека все едно не ги чуваше. Аз бях същата. Взема си една дума и нищя ли, нищя. И хората около мен са ме оставяли, те не са глупави, виждат когато някой не вдява. Та аз съм си мсилела че много вдявам, а то било точно обратното. Пиша го това, понеже вече не живея в такава заблуда. Незнам дали ще е от полза на някой. Но безконечните полемики ми бяха неизменна част от моето алкохолно вегетиране. С тях живеех, те си бяха моя свят. А живота си минавал около мен. И така 18 години. Сега съм на 39 и заживявам наново с истинския живот.
Ходя на сбирки на Анономни алкохолици. Бях впечатлена от млади хора, които вече 16 години, 25 години не пият алкохол. И живеят щастлив живот. Свидетел съм на това, как се променя алкохолика, когато спре да пие. Това се случва и с мен. А относно дали някой е алкохолик или не това си е решение на всеки за себе си. Въпроса не е защо, колко и кога пиеш, а искаш ли да спреш да пиеш. Като искаш да спреш има начин. Като търсиш отговор или потвърждение че това, което изпиваш е нормално се чудя какво ли търсиш. Въпроса не е подходящ за възрастен човек, който е порастнал. Но това е и една от отличителните черти на нас алкохолиците. Някъде по пътя сме спрели да растем. И се озовах аз на 38 години облечено дете в дрехи за възрастни. Колко ли смешно са ми стояли. Та подхожда на едно дете повече да пита колко ли пия, това нормално ли е. Не за възрастен човек, който може да си поеме отговорност. И питаме, отговарят ни и пак си знаем нашето. Да ама аз...