...А всъщност противоречие няма...
Ти не можеш и не искаш да се абстрахираш от живота,така че подточки "а" и "б" отпадат
"Ако наистина съм открил грешката си – трябва да действам в посока да не я допускам отново, за да не се гневя."
Да,Програмата ни учи да търсим само собствените си грешки,но замисли се-дали не я търсиш преди все още да си я допуснал?Защото грешка би било и да се реагира неправилно.
в/Разбира се че не можеш и не искаш да обезценяваш ценностите си.Идеята е абсурдна,а примерите-гротескни.И тук естествено следва отговорът:Когато този модел на поведение в живота ти донесе беди в миналото-ти знаел ли си за болестта си,познавал ли си Програмата и бил ли си докоснат от духовно пробуждане както сега?
Така че спокойно можеш да се изправиш пред реалността с достойнството си.Иначе не е честно.
А какво можеш да направиш ако не можеш да промениш...?
Едно-единствено...и ти го знаеш.

P.S.Това,което всъщност ще ме измъчва по-късно е дали съм се помолила защото така ми е било по-лесно или с истинска духовна извисеност...?

"Дали тези размишления не са опит егоцентризма ми да си купи индулгенция, за да мога свободно да съдя хората и аз да преценявам кога, как и защо да правя прогламата на АА."

P.P.S.Ние,алкохолиците,сме по рождение и доживот с мечтата за абонамент за тези индулгенции.А всъщност толкова е просто-спра ли да ги осребрявам,значи съм по пътя на Програмата...