"Ако наистина съм открил грешката си – трябва да действам в посока да не я допускам отново, за да не се гневя. "

Гнева при мен идваше от недостатъците ми. Не толкова че съм допуснала грешка, а че не мога да приема че мога да я допусна. С течение на времето и с доста такива анализи на поведението ми откъде идват тия болезнени реакции стана така, че се промених. Неща, които съм си признала че съм безсилна пред тях,
че ме нараняват до степен да плача или да спра да общувам, започнаха да ме оставят хладна към тях. Аз лично нямаше как да се променя това не е в моята сила, единствено приложих добра воля да ходя на сбирки и да правя нещата, които ми предлага спонсора.
Но е факт че от една мимоза, която се обиждаше само като и кажат първата буква на името ставам все по малко обръщаща внимание на това. И живота така е лесен и приятен.