Алергиите при децата - част 1

От различни разновидности алергии страда вече всеки трети европеец. Броят на алергените практически е неограничен и нараства с всяка следваща година. Увеличава се също и числото на алергичните заболявания: само за последните 20 години то се е удвоило. Поради наследствения фактор и уязвимостта на имунната система децата биват все по-често засегнати от различни форми на заболяването. Можем ли да ги предпазим? Кои са причинителите, които най-често отключват алергични реакции в детския организъм?

Динамичният прираст на заболяванията се дължи по всяка вероятност на факта, че успоредно с развитието на технологиите се увеличава и радиусът на действие на факторите, влияещи на алергиите. Приема се, че за 90% от всички пациенти, страдащи от алергични заболявания, съществува неизследвана още група алергени, които предизвикват болестните симптоми. Разпознаването на най-вероятните причинители обаче и максималното бързо установяване на индивидуалните алергени, е от особено голямо значение за облекчаване на обременената имунна система, предприемането на адекватно лечение и спиране или поне ограничаване на прогресирането на заболяването и разширяването му спрямо другите фактори. Условно можем да разделим алергените на три групи:
1.Чужди протеини: В много случаи алергените са белтъчини, приемани с храната (т.нар. хранителни алергии). При бебетата и малките деца най-често животинските белтъчини, например съдържащи се в кравето мляко или пилешкото месо, причиняват болестни симптоми, но не са изключени и алергичните реакции към растителни белтъчини, например съдържащи се в ядките, някои варива и целината.
2. Други естествени вещества от околната среда, особено при съответното предразположение, също могат да предизвикат алергични реакции у децата. Между най-често срещаните причинители са вдишваните алергени: полените от тревите, храстите и дърветата, домашния прах и животинските косми.
3. Изкуствени алергени: В съвременния индустриален свят се появяват все повече вещества, които могат да отключват алергични реакции. Така успоредно с "естествените", все по-често стават и "изкуствените" алергени - било то вдишвани (напр. химикалите в индустриалния прах или домакинските препарати за почистване) или контактни (такива, които влизат в контакт с кожата) - напр. латексът, текстилните бои, козметичните средства.
Хранителни вещества
Най-често засегнати от алергии предизвикани от хранителни вещества, са децата, тинейджърите и младите хора. Особено застрашени са атопичните деца, т.е. тези, които са генетично предразположени към заболяването. Предпоставка за възникване на хранителна алергия е проникването на чужд протеин от храната в лигавицата на червата, като имунната система на организма реагира прекомерно и неумесно на това иначе безобидно вещество. Неприсъщата белтъчина не се произвежда от човешкия организъм, т.е. представлява протеин, различен от този на майчиното мляко. Той може да бъде от животински или растителен произход. Ако въпросните белтъчни молекули попаднат в контакт с легавицата на стомаха повече от един път, могат да предизвикат алергична реакция. Особено застрашени са бебетата в кърмаческа възраст, тъй като стомашната им легавица е още незряла. Страдащите от полиноза (сенна хрема) деца обикновено са особено чувствителни и към растителни хранителни вещества. Посредством кръвните пътища алергени могат да провокират алергични оплаквания навсякъде по тялото. Така например, те могат да станат основни или частични причинители на една бронхиална астма или да изострят атопичните екземи. Те могат обаче да се проявят като сърбеж на очите, оток на клепачите, запушване или воднист секрет от носа, отоци по устните, гърлото и устната кухина, стомашни или чревни оплаквания, кожни симптоми като зачервявания или обриви (вариращи от копривна треска до огромни сърбящи кожни отоци), ставни болки, тежки шокови реакции или смущения в общото здравословно състояние на пациента. Ако причиняващите симпромите вещества са известни, терапията на първо място се състои в отстраняването им от храната. Имунната система често "забравя" след известно време непоносимостта си към хранителното вещество и то може отново внимателно да бъде включвано в хранителния план на детето. Ако обаче алергопричиняващите вещества не са установени, се налага да се извърви много по-дълъг и труден път. За съжаление има малко неоспорими знания по въпроса за хранителните алергии. Затрудненията идват също от разнообразната симптоматика, която често пъти бива отдадена на други видиве алергия или пък действително става въпрос за няколко вида алергия, протичащи успоредно (т.нар. кръстосани алергии), както и от динамичното развитие на заболяването. Това означава, че докато успеем да установим алергопровокиращия причнинител, организмът може да започне междувременно да реагире на друго, до скоро напълно неутрално хранително вещество. Поради тази причина засегантите росители трябва да провеждат непрекъснати, прецизни наблюдения за събиране на необходимата информация и редовно да я обсъждат с лекуващщия алерголог. Често пъти "детективската" им работа бива затруднена и от недекларирането на всички хранителни съставки в някои продукти на опаковката (напр. използването на фъстъчено масло в пълнежа на някоя вафла и т.н). За правилното диагностициране на алегията могат да са необходими също така различни кожни или кръвни тестове, назначени от специалист. Установяването на алергена може да бъде подпомогнато от акуратното водене на дневник, в който да се отбелязва състава на всички приемани храни, часа на приемането им, както и подробно да се описват забелязаните алергични симптоми и часа на появата им. На базата на този симптоматичен протокол алергологът може да съставя "търсещи диети" и при конкретно съмнение да изключва една или друга хранителна съставка от менюто. Преди подобни диети обикновен о се провеждат "изключващи диети", при които се изключва на първо място най-вероятният алергопровокиращ причинител и повечето известни като типични алергени храни. От значение за двата типа диети е точното спазване на часовете за хранене и интервалите между приеманията на храната, за да може недвусмислено да се засече реакцията на организма. Ако подобна реакция не настъпи, внимателно се въвеждат една по една изключените съставки до еднозначното установяване на алергена или алергените (ако са повече от един). Както изключващите и търсещите диети, така и медикаментозната терапия за потискане на алергичните реакции (ако лекарят прецени, че е наложителна) трябва задължително да бъдат консултирани с алерголог и провеждани под негово наблюдение.
Полени
Една от най-често срещаните форми на дихателни алергии както при възрастните, така и при децата е поленовата алергия, известна още като сенна хрема. Полинозата е сезонно заболяване и се проявява само по време на цъфтежния период на растителноста от май до септември, като най-интензивни са симптомите й през май, юни и юли. Цветните полени съдържат протеини, които провокират свръхреакция на имунната система. Предразположението към заболяването се унаследява и най-често тя се проявява именно в детска възраст (до 10 години). Алергичните състояния са различни по сила и проява. Типичните симптоми на заболяването - кихане, сърбеж в носа и очите, сълзенето, воднистата носна секреция - са сходи с тези на обикновената настинка. Ето защо лекарят понякога не успява да разпознае сенната хрема и сиагностицира летен грип, особено ако става въпрос за начална проява на болестта. От особено значение е родителите да следят характера на болесните симптоми, за да могат да вземат навременни терапевтични мерки. Много вероятно е детето ви да страда от алергия към полени, ако: оплакванията са свързани с определен период от годината; симптомите се влошават по оперделено време през деня; засилват се при слънце и вятър; отслабват по време на дъжд; наблюдават се само в определени райони и отслабват в планината или на море. При наличието на повече от тези характеристики, трябва да се потърси консултация с алерголог, който посредством специализирани тестове може да потвърди наличието на евентуална алергия и установи конкретния дразнител. Ако имунната система реагира една година на растенията с хрема, все още не можем да говорим за полиноза, ако на следващата година обаче организмът реагира по същия начин, трябва да се вземат бързи мерки. Като всяка друга алергия полинозата се развива прогресивно (с всяка следваща година заболяването се задълбочава) и е възможно след 10 години да се трансформира в бронхиална астма. Около 40% от страдащите от сенна хрема деца развиват в последствие астма, която наистина може да бъде медикаментозно овладяна, но не и напълно излекувана. В днешно време от астма страда всяко 10-то европейче. Хипосенсибилизацията е единственото ефикасно лечение срещу полиноза (както и срещу всяка една друга форма на инхалаторна алергия). Терапията продължава около 3 години. На детето първоначално се въвеждат малки дози от провокиращото вещество, като в рамките на лечебния период, количествата им постепено се увеличават. По време на терапията болестните симптоми се редуцират с 40 до 60%, а понякога напълно изчезват. От значение са също така мерките за ограничаване на контакта с алергените (специални мрежи или гъст тензух на прозорците, проветряване вечер или нощем, често забърсване на прах, почивки на планина или море)., както и ограничаването на чувствителността на организма само до действието на полените, което изисква повишено внимание по отношение на други алергени: домашен и индустриален прах, животински косми, инсектна отрова, животински белтъчини и други хранителни алергени (особено мед), латекс, козметични средства и т.н.
.........
СЛЕДВА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите