Какво е това?

Осъществена чрез посредничеството на имунната система реакция към дадено вещество или „алерген”. Някои алергии могат да се получат по всяко време на годината (хранителни, прахови и лекарствени); други, като алергията към полените. Са сезонни, обикновено през пролетта. Лятото и/или есента. Един алергичен период може да трае от няколко минути до няколко часа и дори дни. Симптомите варират в зависимост от засегнатия орган или система както следва:

Горни дихателни пътища (нос и гърло): течащ нос (алергичен ринит); синузит (рядкост при най-малките деца); течност в средното ухо (среден отит с излив); гърлобол (може да бъде резултат както от самата алергия, така и от дишането през устата, когато носът е запушен); изтичане на слуз от задната част на носа я гърлото (може да предизвика хронична кашлица); пристъпен круп (внезапно появило се през нощта задъхване, трудно дишане, лаеща кашлица обикновено без температура). Децата с алергичен ринит често имат тъмни кръгове - понякога гънки под очите; възможно е също така често да дишат през устата.

Долни дихателни пътища (бронхи и бели дробове); алергичен бронхит, астма.

Храносмилателен тракт: склонност към образуване на газове; водниста, понякога кървава диария; повръщане.

Кожа дерматит, включително екзема; уртикарии или обриви (сърбящ обрив във вид на петна или пъпки); ангиодема (подуване на лицето, особено около очите и устата, което не е сърбящо като обривите, а може да бъде признак на сериозна алергия)

Очи: сърбеж, сълзене, зачервяване и други признаци на очно възпаление.

Общо: раздразнителност.

Разпространени ли са?

Цифрите са различни поради различията в критериите за диагностициране, но най-вероятно между 10% и 20% от децата имат или ще проявят алергии в някой момент от своя живот.

Кой е застрашен?

Най-вече децата, в чието семейство вече има случаи на алергия. Рискът е най-голям (около 80%), когато и двамата родители са алергични. Алергията обаче не се проявява, докато детето не бъде изложено на потенциалните алергени.

Какво ги причинява?

Отделянето на хистамин и други вещества от имунната система в отговор на излагането на алергена (вещество, към което отделният човек е чувствителен). Предразположеността към алергии се предава в семейството. Често алергиите се проявяват по различен начин при различните членове – един може да има сенна хрема, друг – астма, трети може да получи обриви, когато яде ягоди. Алергенът може да навлезе в организма на детето чрез вдишване (полени и миниатюрни частици от кожата на животни), поглъщане (ядки, прясно мляко, пшеница, яйца, соеви продукти или други хранителни алергени), проникване в кръвта (инжектиране на пеницилин или ужилване от пчела) или при кожен контакт (никелови бижута, вълнени дрехи)
Кожни реакции като уртикарии, ангиодема или анафилаксия могат да бъдат причинени също така и от излагане на горещина, студ, налягане, вибрации, светлина, вода, физическо натоварване и инфекциозни организми).

Лечение/справяне/профилактика.

Първа стъпка при лечението на алергията на детето е точното диагностициране. Ако детето ви реагира по един и същ начин всеки път когато консумира дадена храна или е изложено на някакъв друг алерген (например винаги повръща след ядене на риба), консултирайте се с лекаря. Много от подозренията за хранителна алергия всъщност изобщо не са алергия и, особено при по-малките деца, поставянето на точна диагноза е доста трудно.. при тях често не може да се разчита на кожните тестове (но отрицателният резултат често е надежден от положителния); лабораторните тестове пък са сложни и скъпи. В някои случаи може да се ползва тест, при който подозираната храна се дава на детето в кабинета на лекаря (където средствата за спешна намеса, ако се наложи, са готови), за да се реши дали то е алергично към нея. Или пък лекарят може да препоръча подозрителните алергени да се отстранят и, след изчезване на симптомите, да се въвеждат един след друг, за да се определи виновникът. Такъв тест може да свърши работа, но не го предприемайте без лекарски надзор.
Имайте предвид, че рядко се случва някое дете да е алергично към повече от три вида храни, ако някой направи подобна диагноза. Трябва да знаете, че тестовете с титриране под езика, на коса, урина и кожа не са научно обосновани. След като алергена-причинител бъде идентифициран, много е важно да започне лечение: не лекуваните деца са изложени на по-голям риск да развият астма. Съществуват няколко подхода за лечение на алергичното дете:

Въздържане/премахване.

Най-успешното лечение и профилактика на алергията, което често обаче е и най-трудното, елиминирането на алергена-причинител от живота на алергичното дете. Ако се окаже, че детето ви е алергично, ето няколко начина, с чиято помощ можете да премахнете виновните алергени от обкръжението му:

Хранителни алергени.

Не всяка нежелана реакция към храната е алергия. Някои хора проявяват „непоносимост” или „индиосикразия” към определени храни; те не засягат имунната система и следователно не са „алергични”. Ако някоя храна създава проблеми на вашето дете, дори лекарят да реши, че реакцията не е алергична, отстранете тази храна от менюто на детето. Храните, които причиняват най-често алергична реакция при бебетата и малките деца са яйчният белтък и прясно краве мляко, следвани от пшеницата и цитрусовите плодове. Много деца са алергични също към соята и соевите продукти, а някои – към хранителните консерванти, подсладители, оцветители, набухватели и т.н. като например аспартама, ВНА/ВНТ, някои оцветители (жълто N5 например), нитрати, нитрити и сулфити. За щастие децата проявяват по-рядко алергии към храните с най-голям потенциал за предизвикване на силна реакция като фъстъци, сусам, миди, скариди, раци и други морски продукти.
Тъй като много алергени са скрити в подложените на обработка храни (ядково олио, млечни протеини, хидролизирани растителни протеини от соя например), нужно е да се превърнете в неуморен читател на етикетите; тъй като формулировката може да се променя, непременно сверявайте етикетите, когато купувате даден продукт. И ако детето ви е алергично към млякото имайте предвид, че ако на етикета пише „изготвен не на основата на млякото”, това не е гаранция за пълно отсъствие на мляко в този продукт. Разпитвайте за съставките на ястията когато сте на гости или ресторант; погрижете се хората, които се грижат за детето у вас или навън, да бъдат добре информирани за всички хранителни алергии. За да избегнете празнотите в менюто на детето, използвахте заместители с подобна хранителна стойност: заменете пшеницата с овесено, оризово и ечемично брашно; портокаловият сок със сок от манго, пъпеш, броколи, цветно зеле и червени пиперки; яйцата с червено и пилешко месо и сирене.
По-късното въвеждане на най-разпространените храни-алергени в менюто на децата, в чието семейство има алергични представители или те самите вече са проявили алергия, може да предотврати развитието на хранителни алергии. Най-добре е да се изчака до навършването на една година, преди да се въведат прясно краве мляко, соя, пшеница, царевица и цитрусови плодове; 36 месеца за въвеждане на фъстъци и риба.

Полени.

Ако подозирате, че причината е алергия към полените (ориентир: упорити симптоми, когато във въздуха се носят полени, и изчезване на симптомите, когато сезонът премине) нека детето си стои колкото се може повече вкъщи по времето на най-високата им концентрация (обикновено сутрин) и когато е особено ветровито по време на поленовия сезон (пролет, късно лято или есен, в зависимост от типа полен). Ежедневно къпете детето, за да измивате полените, а в топло време използвайте климатична система, вместо да държите прозореца отворен, така че полените да влизат в дома ви. Режете ниско тревата, за да предотвратявате образуването на полени. Ако имате домашен любимец, къпете често и него, тъй като в козината му несъмнено се съдържат полени. Децата със силни поленови алергии най-препоръчително е, ако е възможно, в разгара на поленовия сезон да ги отвеждате, на места където в момента няма цъфтеж на предизвикващите алергия растения.
Някои хора проявяват алергии към определени иглолистни, внесени в дома. Причина може би е в полените, закрепени на игличките. Най-често обаче реакцията е резултат от чувствителност към силната миризма. В такъв случай е добре да се избягва смърчът и неговите клонки, тъй като е най-уханен.

Алергия към животни.

Миниатюрните късчета, които се отделят от кожата на домашните животни, са най-разпространения алерген от тази група. Но някои хора са алергични към слюнката или урината на животните и в такъв случай местата за ходене по нужда за котки или отглеждането на животинки в клетка, може да се окаже сериозен проблем. Частиците кожа отделяни от котките, създава по-често проблем от кучешките; животните с дълъг косъм са по-проблемни от тези с къс. Ако подозирате или сте сигурни, че детето ви е алергично към определено животно, старайте се да не ги оставяте в едно помещение. Още по-добре ще е да държите животното колкото се може по-често на двора, в мазето или гаража (ако имате подобен избор), да го къпете всяка седмица, да махнете мокетите, да намалите до минимум тапицираните и други мебели, които задържат тези кожици. Използвайте пречиствател на въздуха с високо енергиен филтър за частици. Тъй като конският косъм също може да причини алергия, не използвайте матраци и четки с конски косъм; животинските кожи с или без козина, килимите и орнаментите с животински произход също трябва да се избягват. Някои деца са алергични към птици, да това, ако не успеете да разберете какво предизвиква проблема у вашето дете, помислете дали не е във вашия пернат приятел. Намерете му нов дом и предпочитайте синтетичните вместо напълнените с гъши пух дюшеци, възглавници и тапицирани мебели.

Домашен прах.

Всъщност не прахът предизвиква кихането при повечето алергични към прах хора, а намиращите се в него микроскопични, подобни на насекоми същества; те изпълват въздуха в дома и могат да се вдишат от цялото семейство, без някой да ги види. Това не е проблем за повечето хора, но за свръхчувствителните тези същества може да донесат доста неприятни мигове. Ограничете детето, дори само да подозирате такава алергия като свеждате до минимум наличието на прах в помещенията, в които прекарва повече време (особено спалнята). Бършете прах ежедневно с парцал намокрен с вода или полировка за мебели, когато детето не е в стаята; бършете подовете с мокър парцал и почиствайте грижливо килимите и тапицираните мебели с прахосмукачка (най-добре такава с доказана способност да задържа максимално количество алергени или тази, която имате да бъде с торбичка с висока филтрираща способност). Избягвайте използването на мокети, тежки завеси, плюшени кувертюри и други материали, които задържат прах, в помещенията, където играе и спи вашето дете; перете често пухените играчки (изхвърлете тези, които не могат да се перат), одеялата и юрганите (в гореща вода, ако е възможно – над 55°С) и два пъти месечно завесите, китениците и другите подобни материали или не ги използвайте изобщо. Съхранявайте в затворени шкафове събиращите прах предмети като книги, а дрехите дръжте в найлонови калъфи за дрехи. Облечете матраците и възглавниците с калъфи. Поставете филтри на вентилационните отвори; ако е възможно инсталирайте централен пречиствател на въздуха ( ефикасността на поставящите се на маса модели е съмнителна). И, вероятно най-важното, поддържайте влажността в дома си умерено ниска. Тези обитаващи домашния прах същества обикновено те могат да живеят при влажност под 50% (някои специалисти препоръчват нивото на влажността да се поддържа дори още по-ниска – между 20% и 30%. Използвайте подходящи препарати за унищожаването на акарите в мокетите и тапицерията.

Плесени.

Ако детето ви е алергично към плесени, контролирайте влагата в дома си, като използвате добре поддържано средство за намаляването й (ако се налага съчетано със спрей за възпрепятстване развитието на плесени). Осигурете нужната обмяна на въздуха и използвайте вентилатор на вентилационната шахта, който да отвежда навън парата от банята, кухнята и пералното помещение. Участъците където има най-голяма вероятност да се образува плесен (кофата за боклук, хладилника, завесите и плочките в банята, влажните ъгли), трябва да се почистват грижливо и често с равни части хлорна белина и вода или със специално средство срещу плесени. Ако имате саморазмразяващ се хладилник, не забравяйте да почиствате съдчето, в което се събира размразената вода. Боядисвайте мазетата и другите потенциално влажни участъци с възпрепятстваща образуването на плесени боя. Не оставяйте влажни или мокри дрехи и обувки из къщата. Приберете саксиите с цветята и вазите със сухи цветя в стаите, в които детето ви прекарва малко време. Ако държите да имате истинска коледна елха, която обаче може да плесеняса, дръжте я в дома си само няколко дни.

Пчелна отрова.

Пазете детето, алергично към пчелна отрова, колкото се може по-далеч от местата, където се знае, че има много пчели и оси (цветни градини например). Погрижете се и вие самите, и тези хора, които се грижат за детето ви да имат постоянно в себе си комплект срещу ужилване от пчели.

Други алергени.

Много други алергени могат да бъдат отстранени, ако се налага, от обкръжението на вашето дете: вълнени одеяла и дрехи, тютюнев дим (не позволявайте в къщата да се пуши изобщо и не водете детето в опушени ресторанти), парфюми. Използвайте само хипоалергенни сапуни и перете с не ароматизирани прахове.

Имунотерапия или десенсибилизация.

Тъй като алергичната реакция е свръхчувствителност в детската имунна система към чуждо вещество, десенсибилизацията (която се осъществява обикновено чрез постепенно увеличаване на инжектираните дози на алергените) понякога спомага за успешното контролиране на алергиите, особено към полени, прах и частици от животинска кожа. Освен в най-тежките случаи обаче, десенсибилизацията обикновено не се прави, преди детето да е станало поне на четири години.

Лекарства.

Антихистамините и стероидите могат да се използват за противодействие на алергичната реакция и намаляване на подуването на лигавиците.

Инжекции епинефрин.

Повечето алергични симптоми са просто неприятни: дразнене в гърлото, течащ нос, сълзящи очи, сърбеж. Но някои алергични реакции – предимно анафилактични реакции към определена храна, лекарство или, по-рядко, към ужилване от пчела – могат да бъдат фатални. Сериозните реакции включват следващите групи симптоми: свиркащо, стридурозно (свистящо, хъркащо) дишане, прегракване и трудно дишане; почервеняване на кожата, сърбеж, обриви, придружени с подуване на лицето, устните и гърлото (което може да пречи на дишането); повръщане, диария (понякога кървави изпражнения) и коремни спазми, внезапно падане на кръвното налягане, виене на свят, главозамайване, краткотрайно изпадане в несвяст, загуба на съзнание и сърдечно-белодробна недостатъчност (анафилактичен шок). Такива реакции изискват незабавна лекарска намеса. Ако детето прояви една единствена силна алергична реакция, консултацията с алерголог-педиатър е наложителна. Вероятността от сериозна алергична реакция е много по-голяма сред астматичните деца, отколкото сред останалите им връстници.
Ако след консултация със специалист се изясни, че вашето дете е изложено на риск от животозастрашаващи алергични реакции, всички, които се грижат за него, би трябвало да бъдат предупредени за положението и да знаят какви мерки са необходими за избягването на евентуално излагане на потенциално смъртоносния алерген. Освен това е препоръчително да имате под ръка епинефрин е всички, които се грижат за детето (родители, хора, които идват в дома ви, за да седят при него, учителките и лелките в детската градина) да бъдат обучени да разпознават симптомите и да използват епинефрина.
Епинефринът е хормон, който се противопоставя на анафилаксията, като вдига кръвното налягане и отваря дихателните пътища и може да спаси човешки живот. Той се предлага в готови за употреба подобни на химикалка инструменти (Епи-Пен), с който лесно се прави инжекция, и би трябвало да се използва веднага след забелязване на симптомите, а това може да стане по всяко време от няколко минути до няколко часа след излагането на алергена. Веднага след това трябва да се отиде на лекар или в спешното отделение на най-близката болница. Дори първоначалната реакция да е много мека и да ви се струва, че детето се оправя спонтанно, то трябва да бъде заведено на лекар и наблюдавано в продължение на 24 часа; понякога се появява втора реакция, която е много по-силна от първата. Обадете се незабавно на „Бърза помощ” при силна алергична реакция на детето и ако нямате под ръка епинефрин.
(Епи-Пен все още не се прилага у нас)
Детето със силни алергии би трябвало да носи също така предупредителен бадж (или гривна), където е написана алергията или алергиите!

Прогноза.

Около 90% от хранителните алергии (към прясно краве мляко или цитрусови плодове например) се израстват след третата-четвъртата година. Дори по-големите деца и възрастни могат да „израснат” хранителната алергия, след като избягват в продължение на една-две години консумацията на причинителя. Алергиите към ядки, соя, грах, раци, калмари, миди и други морски продукти обаче обикновено продължават цял живот. И докато едни деца израстват своите алергии, други могат да заменят една алергия(към прясното мляко например) с друга (сенна хрема).


Откъсът е взет от книгата
"Какво те чака през втората и третата година на детето"
автори: Айзенбърг, Мъркоф и Хатауей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите