Това е езическо суеверие, против което Библията всякога се е борила най-усилено, като е налагала смъртно наказание на тия, които са се занимавали с подобни работи. "Да не се обръщате към тия, които извикват душите на умрелите, казва се в Библията, нито да ходите при вълшебници, за да се осквернявате чрез тях (Лев. 19, 31). "Ако някой се обърне към тия, които извикват духовете и към вълшебниците... Аз ще обърна лицето си против него и ще го изтребя от народа му" (Лев. 20, 6). "Мъж или жена, които се занимават с извикване на духовете, или са магьосници, трябва да се умъртвят, с камъни трябва, да се убият" (Лев. 20, 27).
Също тъй строго се отнасяла и църквата към всички лъжепророци, мними ясновидци, магьосници и влъхви, каквито са били в апостолско време Александър Ковач, Иминей, Филит (1 Тим. 1, 20; 2 Тим. 2, 17; 4, 14) и Симон Влъхва. За последния се казва в Деяния на апостолите, че правел магии и омайвал народа Самарийски, като казвал за себе си, че е велик някой си, а народът го смятал за велика сила Божия... защото дълго време го омайвал с магиите си" (Деян. 8, 9 - 11). Но, когато по-късно, след като станал християнин, поискал пак да се занимава с подобни работи, апостолите го отлъчили от църквата.
Свети ап. Павел поставя магьосничеството наравно с идолослужението, ересите и убийството и казва, че тия, които се занимават с тия работи, няма да наследят царството Божие (Гал. 5, 19 - 22).
На това основание и църквата наказва вълшебството със същата епитимия, с каквато и убийството (Пр. 72 Вас. Вел.).