Здравейте! Случайно попадам на този клуб, но темата ме заинтригува и реших да се включа.
Мисля, че бъркаш значенията на термините аеробно и анаеробно. При анаеробната тренировка натоварването е анаеробно, т.е. кислородно - просто казано енергията идва от преработването на въглехидрати и мазнини в кислородна среда. Ако има достатъчно запаси от "гориво", организмът може да поддържа дълго време това натоварване. Когато мускулите започнат да се натоварват прекалено, кръвта не може да ги снабди с достатъчно кислород, в резултат на което започва анаеробно производство на енергия или чрез анаеробна гликолиза, или чрез разграждане на фосфатите. Анаеробното натоварване е изключително силово - това не означава, че представлява занимание с уреди и тежести, а че организмът е натоварен така, че е преминал анаеробния си праг. Анаеробното натоварване позволява използването на около 100% от потенциала на мускулите, но за много кратко време. Освен това фосфатите са в много малки количества в организма и се възстановяват изключително бавно.
От друга страна сте се заговорили за разни диети. Според мен универсално правило няма. Метаболизмът на всеки е уникален. Моят организъм, например, не разгражда никакви мазнини (е, почти никакви - 6 гр на ден!), но за това пък разгражда като луд въглехидратите. За да не пълнея, а и за да отслабвам, не трябва да вкусвам месо, мляко и млечни продукти. Майка ми, от друга страна гори по около 60 гр мазнини на ден, но пък има проблем с белтъчините! Така че истината само ендокринолог може да я каже.