|
Не знам дали ме помните - преди известно време идвах да ви питам как да си оправя фигурата...някъде по предишните страници е изпаднала темата... Тогава страхотно ми помогнахте главно като ми дадохте подкрепа и хъс.
За което много ви благодаря!
Та първо да ви кажа как се развиха нещата.
Почнах аз някакви нещастни опити да се упражнявам у дома - степър, коремни преси, клякане, въртене на обръч... Обаче аз съм като парцал...мъча се, обаче нямам грам силица... Кача се на степъра, издържа 5 минути пряко сили, накрая сядам на дивана, рева...от яд, безсилие и отчаяние... после отново на работа...там огладнявам свирепо и по никое време се нахвърлям на сандвич с луканка...после се мразя още повече и съм толкова съкрушена, че изяждам и една Морена... После идвам тук, чета отново темите, пак се нахъсвам, пак пробвам... на другата сутрин дори не правя опит да се кача на степъра... И всичко отначало...
Междувременно кантарът закова на 64 кг. И като капак на всичко дойдоха изведнъж летните жеги - и аз трябваше да се изправя пред още един жесток факт - че не се побирам в нито една от дрехите си...
Накрая ми писна - ама наистина много ми писна. И ми светна, че явно по този начин нищо няма да стане. Ако разчитам нещо да се промени по ТОЗИ начин, просто явно няма да стане така.
Та всички тези преживявания и последвалите прозрения най-накрая ме изстреляха в една фитнес зала. 
Помните ли преди как се тръшках, че във фитнесите ще ми се смеят онези с хубавите тела? Оказа се, че когато ножът опре до кокала, просто приоритетите се сменят. Спря да ми пука. Ми да ми се смеят - в края на краищата сама съм си виновна, че съм допуснала да стигна дотук. И е справедливо да си понеса унижението - пък и няма друг начин, нали? Друг е въпросът, че всъщност никой не ми обърна особено внимание - оказа се, че хората са си заети с тренировките и никой не се занимава с това да оглежда околните.
Това беше в сряда. Не харесах залата, но намерих друга и в петък отидох пак. Втора тренировка, представяте ли си? Тогава тренирах час и половина - е, сега едвам ходя, но утре пак ще отида.
Междувременно спрях да вечерям, да ям сладко и хапвам главно плодове, зеленчуци и леки храни. Е, дългата поредица от почивни дни определено също ми помогна много - сега ще видим като тръгна отново на работа как ще е.
Вчера се престраших да се претегля - оказа се, че съм загубила вече 1 килограм! Да, нищо не е, но все пак това е за по-малко от седмица! Все пак е едно добро начало, нали?
Сигурно ви е странно, че на такива дребни неща се радвам, но за мене това е невероятно преодоляване - и на инерция, и на страхове... Та затова ми се прииска да споделя с вас успехите си, колкото и мънички да са те...
Та исках да ви попитам - мислите ли, че три пъти седмично фитнес е достатъчно? Два пъти ми изглежда малко, а веднъж ми звучи колкото само за поддържане. Но три пъти? Добре ли е според вас? Все пак на фона на досегашния ми начин на живот, това е огромно натоварване за мен. И изобщо мислите ли, че този режим ще ми помогне (имам предвид и силно ограниченото хранене в комбинация)?
Стискайте ми палци да удържа на това темпо сега...
Пак ще ви разказвам как върви....
Някак си ми дава сила това споделяне...
|
да разкажа и да попитам...
