Спектралния метод е възмножно най-дървения метод за иследване на земетръс, по-доброто е Time-Histroy и Push-Over Analysis, за съжаление и двата са измислени преди около 10тина години (теоретично обосновани доста преди това). Интересно ми е колегите от БАН, как са провели статичния линеен анализ (познат като Спектрален Анализ) на конструкция която не е построена. Вероятно са използвали проектните коравини, заложени в технологичния проект. Дори и така да е, кой им дава право да дават оценка че 100 метра надолу има влияние.. пълни глупости. Може да се приемат конструктивни мерки, така че да се промени положението. Една по-мека конструкция ще увеличи периода и така ще направят реагирането по-дуктилно. Няма конструкция която неможе да бъде построена в прозиволни почви. Има хиляди методи и начини за строителство в слаби почви - циментизация, електроусошаване, шлицови стени и замяна на почвата със скала, шпунтови огради (пречат на навлизането на влага и от там льоса като не се мокри - не пропада)... аз лично препоръчвам фундиране с кладенци под реакторите. Така е направен моста на км.+48.500 на АМ Хемус край Правец. Въпреки че е 89 метра висок стълб и е фундиран в свлачище моста си стои (авторите на този мост ми преподават по мостове и сеизмично осигуряване на съоражения).

Освен това спектралния метод е доста трудоемък. Смятането на ръка (по онова време) е свързано с редица опростяващи предпоставки, закръглявания, загуба на точност.. и не на последно място параметрите на сеизмичния сигнал на строителната площадка са определни въз основа картата на сеизмичното реагиране в България, която е статистически обработена и следователно - натоварена с грешки. Абе хора, относно земетръса има хиляди книги написани и все още никой не е разбрал за какво става дума. Затова в последните няколко години (след земетресенията в Кобе и Nortridge) навлезе метода на капацитивното проектиране (Capacity Design), което решава повечето проблеми с конструкцията (но не и със земната основа).

Според мен БАН много грубо са излъгали и ако не бяха тия магарета (които не са публикували НИТО един запис на земетресение в България и за нуждуте на учебния процес в университета, трябва да взимаме акселерограми от американския геофизичен институт, които са БЕЗПЛАТНИ и циркулират в интернет, а нашите са ДЪРЖАВНА ТАЙНА !!! а става въпрос за едно и също земетресение, на едно и също място). Ако не бяха тия умници да ръсят такива глупости досега щяхме да си имаме втора атомна.

между другото, най-земетръсния район в България е София с коефициент на сеизмичност Kc=0.27, а най-слабосеизмичния е района на Видин с Kc=0.15. Като цяло северна България е по-сигурна в сеизмично отношение. Кофтито е че цялата е в гадни льосови почви, които имат навика да пропадат когато се намокрят (справка - църквата на Кольо Фичето в Русе)