Бате, написал си бая тъпотии, използвайки правилните термини, за човек, който сега учи. Известно време водих семинарите в ТУ 'София' по: 'Теория на ядрените енергийни реактори', 'Радиационна защита и безопасност', 'Ядрена безопасност', 'Ядрени енергийни реактори' и един курс по 'Топлофизика на ярените рактори', т'ва за протокола.

Тук май всеки си пише к'вот си знае, за т'ва и аз да 'зема да дръпна една лекция. Технологията, братко, на реакторите с вода под налягане (ВВЕР според номенклатурата на руските производители, PWR според другите) са корпусни реактори. За всички (надявам се) е известно за съществуването на т.нар. критична точка на работното тяло, в нашият случай, в нашите рактори т'ва е вода. Повишавайки температурата на водата до критичната и точка е практически невъзможно да я задържим в течна фаза, да тя се изпарява, което е много неприятно, тъй като технологията на ВВЕР-ите разчита именно на течната фаза, която служи за забавител на неутроните и прави възможно самоподдържането и технологично възможно управленито на верижната реакция на делене на ядреното гориво. От казаното до тук може да се направи следният извод, параметрите на работното тяло на инстлацията са ограничени поради неговите термодинамични свойства (това е израз на неговата природа - 'хаш две о'). Разбира се чрез повишаване на налягането в контура на ректора, до технологично разумни граници, предвид критичната точка на водата при ВВЕР 440 имаме налягане от 12.5МРа (125 бара) и 295-300С на изхода от реактора, а при ВВЕР 1000 имаме налягане 16.0 (160 бара) и 315-320С, разбира се тези параметри са приблизителни. След реакторния (първи) контур идва втория контур, в който циркулира същото по вид работно тяло - вода. Тази вода променя агрегатното си състояние в парогенератора превръщайки се в пара, която в последствие ще постъпи в турбината. Параметрите на парата са доста ниски, предвид ограниченията на параметрите на реакторния контур, описани по-горе. Налягането на парата пред турбината спрямо това на един конвекционален ТЕЦ (над 13.0МРа, около 550С) е много по-ниско. Как да се изнесе мощността: с малък масов дебит при голям енталпиен пад - не става, при тези ниски параметри, зат'ва се налага да се увеличи дебита на работното тяло. Това веднага рефлектира в турбината, проточна част с по-голяма пропускателна способност, това води до стъпала с големи диаметри и съответно до големи периферни скорости при доста неблагоприятни условия на работа (влажна пара). Как да се избегне, ами като се намалят оборотите на вала на турбината (слага се бавноходна турбина на 1500мин-1), която се коплира към съответния генератор (с два пъти повече чифтове, не знам дали така се казва, но мога да го нарисувам), за да се получи позната ни честота на мрежата. Ето това са част от ограниченията на технологитя на ВВЕР-ите.

Тук идват и първите ти две глупоси, първата от които е много силна: 'Забравих да напиша, че самата технология на реакторите с вода под налягане е такава, че каквато и турбина да се сложи на реактор от клас 3000 МВт топлинни (без значение дали той е реактор тип ВВЕР или от западна концепция), то няма как да се изкарат повече от 1000-1100 МВт електрически.'

Естествено, тогава от реактор с топлинна мощност 6000МВт няма как да се изкарат повече от 2000МВт електрически, е моят въпрос е какво пречи (попречило е) да се построи ВВЕР с топлинна мощност примерно 9000МВт?
За протокола ВВЕР 1000 е с топлинна мощност от 3200МВт. Та отношението между нетната електричека и топлинната мощност на блока как се казва и от к'во се определя (малък жокер: 'Ренкин')?
Втората тъпотия е за 'концепциите', ти какви западни 'концепции' на реактори с вода под налягане знаеш (за да не сгрешиш 'ше те светна, че ВВЕР=PWR)?

Сега е ред на третата тъпотия: 'С повишаването на номиналната топлинна мощност на реакторите с вода под налягане се повишава и електрическата им мощност но КПД-то им остава почти същото . . .'. Естествено инак всички теории на подобието, заминават по дяволите, ако увеличиш пет пъти линейните рамери на един триъгълник ъглите между страните му ще се запазят. А сега въпроса: 'Нетният електрически КПД на ядрен блок с по-голяма мощност ще по-висок от този на блок с по-ниска мощност, 'що?

И накрая гвоздея: 'променя се само концепцията на турбогенератора, който за да заема по-малко място се конструира да работи на 3000 об./мин' - точно обратното се случва, когато се увеличава мощността на блока.

Много се разписах, не се сърди, ама щом разбрах к'во си завършил и к'во учиш се палнах, недей да се излагаш, може да попаднеш на някой кат' мен. Аз съм аут, от три години се занимавм с други работи, но . . . никога не се знае.