Savsem oficialno v presata obqviha,4e 6tatite se orientirat kam novi at.el.centrali i evtina energiq,sa6toto e i v drugi darzavi.
Drug e vaprosa,4e kakto vinagi,edin opredelen krag ot hora v bg zelae da izkqri i oskapi postroqvaneto im umi6leno za smetka na obiknoveniq potrebitel i darzavni pari.
Eto i druga statiq ot monitor i energijno orintirane
превърне Русия в доставчик на подобни услуги за все по-големия брой държави, които също искат ядрена енергия.
Русия поема активна роля в Близкия изток
Посредничеството на Кремъл в региона получи предпазливото признание на Запада
Олег Шчедров
Опитите на Русия да посредничи в Близкия изток и Иран отразяват желанието на Кремъл да възстанови напълно влиятелната си роля в световните дела, която доста избледня след разпадането на СССР, смятат анализатори. Русия предлага да обогатява уран за Иран и така да сложи край на международната криза, подхранена от западните подозрения, че Техеран планира да създаде собствени ядрени оръжия. Ирански преговарящи пристигнаха в Москва в сряда за нови преговори по въпроса.
В петък Москва посрещна делегация на ислямистката въоръжена групировка Хамас, чиято смазваща победа в палестинските избори през януари шокира Запада и прекъсна близкоизточния мирен процес.
Въпреки скептицизма на Вашингтон за шансовете за споразумение с Иран и израелското противопоставяне за установяване на контакт с движението Хамас, което в много страни е в списъка на терористичните групи, посредничеството на Кремъл получи предпазливото признание на Запада.
Всички изглеждат доволни, че Русия върши работа, с която никой не иска да се захване.
Но страховете от американски мир, в който няма място за Москва, карат много руски политици да мислят, че застоят в отношенията между богатия Запад и останалите бедни страни, е сцената, на която Кремъл може да изиграе своята роля.
"Дори в географски план сме заклещени между три стремително развиващи се "нации" - Западът, Ислямският Юг и Китай", казва Михаил Делягин, директор на Института за изучаване на глобализацията. "Трябва да балансираме между тях, за да оцелеем", допълва той.
Посредничеството на Русия има за цел също така да защити прагматични интереси, да предпази енергийното сътрудничество и търговията с оръжия с Иран от евентуални международни санкции и да спечели по-добра политическа позиция на доходоносните арабски пазари.
Освен това Москва се надява, че започването на обогатяване на уран за Иран, може да превърне Русия в доставчик на подобни услуги за все по-големия брой държави, които също искат ядрена енергия.
Успешното посредничество също така ще повиши рейтинга на президента Владимир Путин, председателстващ тази година групата Г-8 на водещите индустриални нации, която - както той предупреди - се превръщала в "клуб на тлъсти котараци".
Много анализатори вярват, че усилията на Москва са и част от по-общата стратегия на Путин да се разграничи от ориентираната на Запад политика на неговия предшественик Борис Елцин и да направи Русия още по-дипломатически уравновесена.
Дори и руските посреднически усилия да не решат кризата, Москва действа така, че на нея да се гледа като на страна, заемаща независима позиция.
Тя се противопоставя на искането на САЩ да се внесе ядреното досие на Иран в Съвета за сигурност на ООН. Но тя кара Иран да се завърне към мораториума върху обогатяването на уран, като предварително условие за придвижване на инициативата си да обогатява уран за Техеран.
По същата логика Кремъл предупреди САЩ и Израел да не изолират Хамас, а да го призоват да спре военната си дейност и да признае ангажиментите, поети от предходното палестинско правителство.
"Каквото и да стане Русия ще се издигне в очите на арабите, защото ще им покаже, че не е марионетка на Запада", казва Делягин. "Западът също няма защо да се оплаква от Русия, защото тя играе по правилата", допълва той.