След като направих известни груби тригонометрични и астрономически пресмятания стигнах до заключението, че Мощните слънчево-термични електоцентрали са капиталоемки, рискови, труднореализуеми сравнено с миниатюрните подобни:( Наистина примамливо изглежда да се използват мощните, ефективни, стандартни и евтини турбо-елегтрогенераторни блокове, но проблемът се премества във огледалното поле и колекторът.
Тези неща добиват циклопически размери: височината на колекторната кула трябва да е 1,5 раэмерите на огледалното поле. Ефективноста на полето рязко спада при ниски ъгли на слънцето. Големи са проблемите с юстирането, хелиостатирането почистването и ремонта на огледалата. А даже и охратната! Големите размери изискват непопорционално големи разходи за осъществяване на конструкционна якост за удържане на собственото тегло и за ветрово натоварване.
Оставам ентусиаст на тема огледално-концентраторни СЕЦ, но на база миниатюрни блокове. Простотата на фотоволтоичните преобразуватели е примамлива. Поставени във фокуса на един концентратор те многократно ще повишат коефициента си на изполэваемост! Но колко? Имат думата учените от БАН ! Тогава можем да теглим чертата и да кажем кое става - кое не става : фотоволтоичните или фототермичните преобразуватели