Току що ти написах едно дълго-дълго писмо, но то взе че се "затри" и нямам
сили да го възпроизведа.
В общи линии, исках да кажа, че овчедушното ни търпение е една от главните причини да изпаднем до положението на опитни зайчета. Както
и нашата вродена завистливост, подхранвана от най-различни явления и безобразия през последните години.
И накрая, естествено - със завист, искам да те поздравя за провокацията, която отправи към всички с твоето писание. Явно много от нас не разбират подтекста (не могат да четат между редовете).
Макар че разбрах веднага за какво става дума, не се сдържах и аз да поспоря по някои въпроси, по които всъщност мнението ни съвпада. Какво да правиш - спортна злоба. Ще ми бъде приятно, ако продължим!
Имаш ли някаква идея кой да бъде човекът с твърдата ръка (и глава)? Защото, доколкото си спомням такива политици в България не са свършвали добре, т.е. умирали са твърде бързо.