Ох, какиното, съгласна съм с повечето от тъжните ти констатации.
Вярно е, че сами си ги избираме (управниците) и си ги заслужаваме, защото те са "наш образ и подобие". Обаче, кажи ми, дори да влезеш във властта с най-добри намерения, напълно честен и неопетнен, колко дълго ще издържиш на натиска на околните далавераджии. Ако им уйдисаш на акъла, ще те търпят, ако не - компроматчето и ... Случвало се е някой като започне да се възмущава от далаверите на политиците, да го попитам: "Добре де, ти ако имаш такава власт, няма ли да се уреждиш с жилище, да назначиш близките си на работа, да изпратиш децата си да учат в чужбина, и т.н." Е, не съм чула някой да е казал твърдо "няма". Отговорът е: "Абе, така е, ама..."
Та, мисълта ми е, че мизерията, в която живеем, е източник на всички наши нещастия - като се започне от пиенето от сутринта и слушането на чалга, та чак до корупцията на всички нива. И двете са породени от една и съща несигурност за утре, от живеенето ден за ден.
Получава се един омагьосан кръг - народът е оглупял от глад и избира глупави управници, последните пък, понеже също са гладни (относително), крадат и докарват народа до още по-голям глад, и т.н... народът оглупява още повече, избира още по-глупави управници и т.н... Не му се вижда краят.
Но по въпроса за АЕЦ смятам, че нещата стоят по-различно, именно поради
натрапения (или избран от нас) живот ден-за ден. Народът може да не е достатъчно образован, за да прецени в по-далечна перспектива плюсовете и минусите от приемането ни в Европа, но той схваща,че още след броени месеци спирането на АЕЦ-а, ще му бръкне в джоба доста дълбоко и че и без това мизерният му живот ще стане съвсем непоносим. Затова, не толкова поради някаква далновидност, колкото по най-прагматични съображения и инстинкт за оцеляване, той ще гласува да се запази АЕЦ-а.
Друг е въпросът, дали управляващите ще му позволят да упражни правото си на мнение. Дали защото го считат за твърде глупав или по други причини?
Мислиш ли, че средностатистическият швейцарец (занимаващ се с развъждането на крави тип "Милка" или производство на сирене, за което не се изисква огромнен интелект и образование) или скандинавец (който също развъжда добитък или нещо подобно), от когото непрекъснато се изисква мнението му по жизненоважни въпроси чрез референдуми, е по-интелигентен
от средностатистическия българин, който си седи на пейката пред панелния блок и си пие бирата, за да може да се позамае и да заспи, защото иначе сън не го хваща, като си помисли какво ще яде утре и как ще си плати огромните сметки. А пък ако трябва да помисли и за по-нататък....
Днес прочетох в един вестник мнението на обикновен човек, че България ще се оправи само когато премиер стане Бойко Борисов. Или, както ти би препоръчал, да стане от гроба Стамболов или Стамболийски. Бих добавила - и някой като Т.Ж., ама да не изпадам в крайности. Е, до какво мнение стигнахме - нас ни оправя само твърда ръка, да не кажа диктатура. Не сме дорасли за демокрация (поне във вида, в който тя съществува в някои други страни). Плаче ми се!
Много се отплеснах, но исках да ти кажа, че не бива да подценяваме тези българи, за които говориш, защото те не са по-прости и ограничени от събратята си в другите европейски страни (а в сравнение с американските си колеги са просто цвете за мирисане).
Все пак, нека повярваме на нашия народ!