Може да се изненадаш, но повечето хора, които познавам, се гордеят,
и то много, с българския си произход (имам предвид българската история).
И това са не само интелектуалци, които са запознати с историята, но и
обикновени хора, които са присъствали в часовете по история.
Независимо, че в различни периоди едни или други факти са ни били представяни в една или друга светлина (интерпретирани по удобен за
управляващите в момента начин), фактите са си факти и те наистина ни дават основание за национална гордост. Друг е въпросът, че обикновено са се намирали предатели на националните ни интереси (във всички времена и на всички нива, а най-често на ниво висши държавници), които да оплескат нещата. Допускам, че не толкова от продажност, колкото от глупост и от прекалено високо самочувствие и самонадеяност.
А това, което пречи на мнозина от нас да се нарекат с гордост българи, е мизерията ни - нищо друго. Особено, когато си в чужбина и броиш центовете, и разговаряш с хора, които нямат понятие къде се намира България. Но смятам, че последното си е за тяхна сметка, говори за ниска култура. Защото съм сигурна, че ако попиташ 100 българи къде се намира например Замбия, поне 95 ще ти кажат, че е в Африка. Срамувам се само като ме попитат чужденци в какво жилище живея и каква заплата получавам. Естествено, никога не казвам истината - умножавам цифрите най-малко по две и пак ми е неудобно от съчувствието им.
Така че, въпросът за българския произход може да се раздели на две части:
за по-далечния произход (историята) и за настоящето. Затова считам мисълта на Маркс, че "Битието определя съзнанието" за абсолютно непоклатима и валидна за всички епохи в човешкото развитие. Да не ме заподозреш като почитателка на марксизма - не съм.
А по въпроса защо в България не са правени велики научни открития, и защо Джон Атанасов е изобретил компютъра в Америка, отговорът е много прост.
Защото тук никога не е имало благоприятен климат за такава реализация, т.е. пари. Не може с една идея, написана само на хартия, да вземеш Нобелова награда, да кажем за медицина, без зад гърба ти да стоят мощни институции с неизчпаеми фондове, които да осигуряват скъпа апаратура, безброй експерименти и тим от висококвалифицирани помощници. Е, какви фундаментални научни разработки да очакваш от учени, на които не им се отпускат пари за опити и всичко, което получават от държавата е 200-250 лв. заплата?
Затова и европейците, и американците, като прагматични хора, предпочитат да привличат наши "мозъци" в своите тимове, естествено срещу заплащане доста по-ниско от това на своите граждани, отколкото да ни насърчават (не дай си боже да ни помагат) да създаваме условия за реализация на тези хора.
Е, стига вече съм те отегчавала с банални констатации, които са известни на всички. Ако не си съгласен, готова съм да си поговорим пак.