Преди малко споменах за теорията за игровите стратегии (минимаксната, в частност) и за това, че не знаем какви са ходовете на "противника". Понеже имам малко време за губене, ще се върна към теорията за да опиша защо е важно да знаеш какво прави "противника", преди да вземеш решение и че правилното решение не винаги е очевидното. Това, което ще опиша се нарича "Дилема на затворника" и е описана някъде през 50-те години.

Полицията арестува двама заподозрени в участие в убийство, но няма сериозни доказателства. Единственото, в което може да ги обвини е притежаване на незаконно оръжие, за което може да им дадат максимум по една година. Ако участието им се докаже, ги грози по 5 години затвор. Затова полицията ги разделя в отделни килии и им предлага сделка - да си признаят и да накиснат другия, за което те ще получат имунитет, а другия ще бъде осъден на 20 години.

Ако аз съм на мястото на единия от тях ще разсъждавам така: Да допусна, че другия си е признал. Ако аз не си призная, той ще се отърве, а мен ме чакат 20 години. Значи по-добре да си призная и аз и така ще лежа само 5 години. Да допусна, обаче, че другия не си е признал. Тогава ако и аз не си призная, ще лежа една година за незаконното оръжие. Ако обаче си призная, тогава аз няма да лежа изобщо, а той ще лежи 20 години, но не ми пука. Следователно каквото и да е направил другия, за мен печелившата стратегия е да си призная (по-добре 5 вместо 20 години в единия случай, по-добре 0 вместо 1 в другия).

Излиза, че ако и двамата направят това, което е по-добре за тях, ще лежат по 5 години, иначе щяха да лежат само по една. Парадокс!

Изводът е, че ако се ръководиш само от собствените си интереси и не отчиташ интересите на другия, губиш със сигурност. Игровата теория не дава универсално решение на дилемата. За да не загубиш, трябва да имаш контакт и с другия участник и да се договориш с него, с което се връщаме там, откъдето тръгнахме - политическият договор за затварянето на централата може и да изглежда грешен (еквивалентът на "не си признавам" в горната случка), но може да се окаже верен. Ние нямаме необходимата информация за да преценим това, защото, образно казано, не знаем каква е сделката, която полицията е предложила на арестуваните ...

Митко