Аз не искам да прозвучи толкова тъжно, но все пак е:
Човек може би е белязан със знака на самотата или поне някои са. Ето като си помисля, цял живот съм бил сам. Вярно е, че понякога си казваш, че е по добре да си сам със себе си, отколкото сам с други, но желанието да избягаш никога не води до място където е топло. Обикновенно е шумно и дори да искаш, единственно можеш да викаш под моста, когато отгоре минава поредния изпуснат влак. Вярно е че понякога искаш да изгубиш нещо, само ако може с него да изгубиш и самотата, но обикновенно я носиш със себе си навсякъде. Като убежище. Помня горе долу Камю - Дон Жуан; там въпросът беше по какво се различават тъжните от веселите хора? Та отговорът беше, че тъжните не знаят и се надяват, а веселите знаят и за това не се надяват. Въпросът е какво искаш. Топлина или радост и веселие? Винаги губиш и печелиш нещо, дори и то да не ти трябва!

Gruezi zame