|
|
| Тема |
 Човека, който живее в тялото ми, не съм аз |
|
| Автор |
The_Red_Angel (червена) |
|
| Публикувано | 18.03.08 22:36 |
|
|
|
Човека, който живее в тялото ми, не съм аз. Станала съм страничен наблюдател на собствения си живот. Вече нямам желание да правя обикновените лудости, на които хората около мен са свикнали. Не заговарям дългокосия пич на спирката, не кихам в лицето на бабата, която ми се е скарала, че не и отстъпвам мястото си в трамвая. Просто гледам отстрани и не мога да вляза в живота си и да му се насладя. Аз съм общителна, вървя по улиците сама и се хиля, пея си, подсвирквам си, поздравявам непознатите сърдити хора, честитя им някакъв празник, който не съществува... Напоследък съм нервна, необщителна, посредствена. Така де, не аз, а човека в тялото ми.
В крайна сметка стигнах до извода, че имам нужда от човек, който да ме разбира, уважава и обича. Е, аз имам такива хора до себе си. Но търсеният трябва да умее да запълва празнините (преносно и буквално). Т.е. трябва да има пенис. Не от чисто сексуална глена точка, а от емоционална. И нямам предвид, че един пенис може да събуди емоция в мен, но притежателят му трябва да може.
Стига излишни приказки, стига спам! Нуждая се от някой, който да ми върне жизнеността и желанието да говоря. Да ме върне в тялото ми.
Въпреки крехката ми възраст, се стремя да гледам философски на нещата.
Та ако някой младеж откликне, няма да се съпротивлявам много
Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!
| |
| |
| 
|
|
