|
|
| Тема |
 След часа на раздялата |
|
| Автор |
DayOne (непознат
) |
|
| Публикувано | 15.05.07 11:35 |
|
|
|
Странно нещо е раздялата. Трудно може да се повярва в нея, докато не случи. И ако съдбата е била достатъчно благосклонна към теб и те е дарила с мигове на истинско щастие, раздялата остава празнота, която не може да се обясни или запълни, но която боли. Възникват странни въпроси. Като… Какво ще правя тази събота сутрин? На кого да споделя, че имам нужда от усмивка? Защо нямам причина да искам да вечерям навън? Събираш себе си след тоталния разпад и поглеждаш. Казваш, че бъдеще има и че отново ще бъдеш обичан. Но лявата ти ръка не може да повярва, че ще има миг, когато ще те погалят и нищо друго няма да има значение и отказва да движи пръстите си. Как да повярваш отново? Дали светът свърши днес и хората около теб порсто не са го разбрали. Щастливци.
| |
| |
| 
|
|
