Виж сега, Киркор 78, или както и да си там. Това, което споделяш само потвърждава теорията ми, че човек първо трябва да се влюби и чак след това да прави секс с човека, в който се е влюбил. Напомняш ми много на един мой познат, когото се опитвах да убедя, че първо трябва да изчака да се влюби в някоя жена и после да бърза да прави секс с нея. Той обаче твърдеше, че ако се влюби отчаяно в нея и накрая се окаже, че тя даже една обикновена френска любов не може да му направи, няма да може да го преживее. Аз пък си мисля, че ако наистина обича въпросната жена, даже няма и да му хрумва колко е добра френската й любов, просто ще се опива от това, което тя му дава...
Та и при тебе- какво ти дадоха всичките завоевания? Дали направиха сърцето ти да тупти само при появата на твоята дама, така както е било например в училищните ти години ( със сигурност си имал такива "тръпки"; когато си в тая възраст изживяваш особено силно всички вълнения, никога по-късно любовните изживявания не са толкова интензивни, както при тийнейджърите)?
Недей да се оставяш на времето, в което живеем, да убива в тебе възможността да обичаш, да даваш обич със сърцето си, СЪС СЪРЦЕТО, а не само и единствено чрез секса. Нека това прекрасно нещо- сексът- да е израз на любовта ти към партньорката ти, нека наистина да е СЛИВАНЕ на две души и тела. Безкрайно много се е обезмислил този израз, трудно ни е да поверим душата си на някой, но само този секс има смисъл и само с него ще чувстваш душата си пълна.
И като край ще кажа, че аз също съм имала мъже като тебе- завоеватели. Мъже, които искат тялото ми, но никога не се и опитаха (и не се и опитват) да завземат душата. И така нито аз, нито те сме щастливи...
Бъди завоевател- но на душите на дамите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите