Не ти се сърдя, права си. Е, хора сме, а това значи също и субективни. Така че сигурно изкривяваме действителността през собствения си поглед. И всеки в различна степен - повече или по-малко. Но пък заради това да спрем да анализираме постъпките си ми се струва неразумно. Как ще знаем дали вървим в правилната посока, ако не правим това. А душите ни сигурно са грешни, но ми се струва, че има и добро в тях. Е, в някои доста трябва да ровиш, за да го намериш
Твоят постинг съдържа толкова интересни идеи за радзмисъл и дискусия Казваш, че на нас хората Господ е дал възможността да станем ангели. Как мислиш каква е според теб целта на създаването на хората. Какво се иска от нас и какъв е смисълът на създаването ни, какво е твоето мнение?
Относно прераждането... е не мисля, че то е измислено в резултат на прекалено самолюбие. Как мислиш, защо според теб това е така?
На мен ми се струва, че прераждането представлява възможност да се поправим, включително и черпейки от натрупания опит, да станем по-добри и по-мъдри, да се доближим повече до тази вселенска сила, която наричаме Бог. Един вид поправителен, ако мога така да кажа, докато успеем накрая да се слеем със самия Бог, защото в силата на доброто /заложено от него, каквото и да представлява той/ се крие спасението.