Явно не си разбрала по най-добрия начин постинга ми, на който си отговорила. Имах предвид точно това - да не си правим земни кумири, да не са ни те основа на съществуването. Да не си мислим, че като сме натрупали материални вещи и пари, че това ще е завинаги така. Да не си мислим, че като сме намерили любовта, дори да не я поддържаме и да не се стараем да я запазим, тя ще ни е като даденост. Да не приемаме нищо за даденост, защото можем да го загубим и тогава ще паднем много отвисоко. Също и бог да не приемаме, както ти го приемаш - безрезервно, и като прочетен от книга. Не мислиш, че способността ни да мислим и анализираме ни е дадена с някаква идея, а не просто да приемаме всички идеи на готово, без да ги обмисляме? Да не се повтарям, вече съм казал мнението си по този въпрос. Да приемаме, че земният живот има своя естествен край и да не се плашим от него, защото животът ни продължава /вярвям в прераждането/ и да не се вкопчваме като удавници в него. Да не скърбим тъй безутешно за починалите близки, защото те всъщност не умират, а се прераждат. И защото е по-важно как си живял живота си, а не колко дълго. Колко моменти са те оставяли без дъх, а не колко дълго си дишал. И че каквото добро си направил няма да умре с телесната ти смърт, а ще остане след теб.
Всичко това исках да кажа, но явно в по-голямата част не си го разбрала и си го възприела погрешно, за което съжалявам. Дано сега съм бил по-ясен.

Редактирано от chavo на 07.06.05 17:40.