Няма нищо лошо да си дързък във вярата си. Да вярваш и да разчиташ изцяло на Бога не е липса на смирение.
Аз имам всичко, което ми е необходимо, Бог не ми е дал излишък.
Всъщност Той не дава повече от колкото може да понесе един човек.
Интересното е, това което се случва постояно с вярващите. Искат, просят от Бога, но не получават понякога желаното, въпреки горещите си молитви. За да получим трябва да просим със смирение. Но Той знае колко можем да понесем да имаме без да се възгордеем и да си въобразим, че сме нещо.
Ако човек може да премахне своята гордост и суета, които му дават нереалистичното чувство, че е "голяма работа", ако обикнеше Бога с цялото си сърце и душа, нямаше да има лишения и страдания в живота. Той старателно ни предпазва като не ни дава всичко (ако имахме всичко едва ли бихме се сетили за Него сигурно), защото това е най-сигурния начин да ни прати в ръцете на рогатия.
Не сравнявам хората, писано е , че първите ще станат последни и последните първи. Просто попитах какво е по-силното в личността и, нещо повече ли е постигнала със своята личност, че така си мисли.
Силата е една, не се заблуждавайте. Но вече казах, на сила не се става християнин...

Истината е една!