Един мой приятел, с когото сега не се виждаме вече, казваше, че според него съвършеният човек не е непременно онзи, които живее според църковните канони и т.н., а този които освен че е добър по душа, но живее пълноценно и взима от живота всички хубави неща и е комуникативен и отворен към хората, така че да не ги дразни със своето извисяване и душевна чистота, защото самото дразнене означава, че не е съвършен. Помисли върху това.