Искам да наруша едно обещание, защото вярвам, че има основателна причина. Искам да обясня, че получих много ....въпроси....разбрах, че не съм единствената, която търси любим човек. Любовта е нещо, което живее във всяко човешко сърце. Искам да дам кураж на търсещите и да кажа, че нараних някого с твърдението, че спирам търсенето. Както и да е.....но го нараних с мои думи. Виновна съм....чувствам се виновна. Съсипала съм нечия вяра. Добре, да живее вярата.

Не съм знаела, че е толкова важно. Тоест....за бога, не спирайте да търсите.


Не ме питайте какво ми е, за да се обадя и да кажа това. За сетен път разбирам, че любовта не умира, и че поетите са прави да твърдят, че е вечна. Трябва да имаме вяра, любов и надежда. Трябва да прощаваме и да защитаваме любовта си.
Дори да са минали много години, и дори да сме други, любовта ни живее в нас. Вярвайте в любовта си и не я предавайте. Телата ни са тленни...но чувствата ни...вероятно ще преминат с нас в отвъдното. Щом съм могла да чакам 4 години, ще намеря сили да чакам още, ако трябва до края на живота си, а може би и след това.

Каква реч дръпнах. Голяма работа. Търсенето хм....очевидно продължава. Да му се не види....няма ли и аз някога да получа заслуженото си щастие и човека, за който съм преживяла хм, какво ли не. Да си помрънкам малко.....слаба е човешката плът.