Не мога да ти кажа за другите. Лично аз спрях да ги употребявам, защото не намерих взаимност. Ако искаш вярвай, когато казах нещо от този род отговорът беше " - аз за такива работи не мога да говоря"! Грешен човек, ще кажеш. Може би, но не бе един случай. Може би все още не мога да намеря духовна връзка ( не че на плътските нещо им има ;))) И с времето се чувстваш изтъркан. Виждаш около себе си материалното и си казваш "човече, ти не си за този свят и това време". Ставаш като другите , защото другите са много, а ти си сам. А не искаш да си сам, искаш да си с другите.. И т.н. и т.н..... А иначе всички си мечтаем за един "истински" човек до себе си, човек който ни разбира, който го е грижа, който е на нашата вълна, партньор, а не ремарке...
Ти имала ли си продължителна връзка, където нещата да са останали такива дълго? Най-вероятно - не. Иначе едва ли щяхме да водим този разговор сега. Явно аз също не съм имал. Навярно и всички, които четат и пишат тук. Защото можеби това е , което най-много или дори понякога - единствено ни липсва. Не зная откъде идва нуждата да мечтаем за това - дали ни се натрапва или е генетически заложено! Макар вероятно не всички да имаме нужда от това, иначе нямаше да е казано "-Блажени бедните духом!"...