|
Как е възможно това?
Ти си невероятна личност,
която ме изпълва с чувства винаги щом те зърна,
винаги когато усетя твоето присъствие макар и духовно,
аз искам отново да бъда стеб....
.... но знам, че това е невъзможно.
Начина по- който се отнесе ми показа ясно твоята позиция,
твоето отношение към всичко случило се между нас...
А какво се случи???
Нощем когато затворя очи те виждам отново теб.
Стойш до мен в леглото и ме гледаш, а след мик вече си в обятията ми...
каква ирония това беше преди, а днес вече те няма.
Може би, Бог отреди всичко да рухне така както се случи,
може би някой ден сътбата ще бъде благосклонна и ще ни срешне някъде там на някой самотен бряг, така както ни срешна преди време,
и може би няма да ми отнеме най- голямата радост в живота да бъда близо до теб.
Да стоя да те гледам и само с поглед да прониквам в цялото ти същество.
Никога не събрах смелост да ти го кажа, да изрека тези трудни думи, който винаги съм искал да ти кажа. Обичам те!!! Обичам те с цялата си душа...
Да си призная никога не съм се опитвал да ги изрека, защото знаех,че ти знаеше. И ми го показа не веднъж. Всичко което се случи ме накара да повярвам, че и аз мога да обичам но може би сътбата ме наказа именно заради това че преди неможах да си го призная, а днес когато знам истината ... сътбата ми отне най- скъпото, а именно теб.
Мина толкова много време от последната ни среща,
а образа ти не напуска съзнанието ми.
И ето скоро се срешнахме случайно аз те видях ти също ме видя но и двамата стояхме безучастно и се разминахме като два автомобила движещи се с бясна скорост по магистрала... Именно тогава разбрах колко много те обичам. Именно тогава проумях че именно ти си любовта на живота ми... и именно точно тогава в онзи момент на разминаването осъзнах, че съм те загубил завинаги.
Опитите който безуспешно прилагах за да предизвикам реакцията ти да ми обърнеш малко внимание... та дори да ме нагрубиш са били напразни. Ти така умело работеше над моята психика, че аз самият забравих кой съм и какво изобщо искам ...
Но въпреки това аз те обичам... да вече не ме е страх да го кажа Обичам те и ще го повтарям докато съм жив.
Помня с умиление дните когато бяхме заедно. Безсънните нощи прекарани в невероятни разговори и случки ме карат да се чувствам жив, защото ако теб наистина те нямаше аз също нямаше да съм тук... Искам те но немога да те имам. Ти си някъде там а аз съм тук стоя и чакам. През всичкото това време се надявах, че един ден ще се събудя, ще погледна към телефона и ще го чуя как звъни, леко ще вдигна слушалката и ще чуя гласът ти.... но това никога не стана.
Навярно ще кажеш че съм луд, и меже да е така ... Луд съм луд от любов... по теб...
Навярно постъпките ми и действията ми вече не са само породени от любов... аз май съм свикнал да живея с мисълта за теб, защото мислите ми са обладани денонощно само с твоят образ....
Обичам те - навярно ти звучи смешно, навярно дълбоко съжаляваш че се познаваме... та аз се превърнах от приател в натрапник... неможах да преживея липсата ти и напразно с последни слили се опитвам да ти кажа ОБИЧАМ ТЕ пък каквото ще да става.
Навярно съм глупак щом още се надявам... та ти си така далеч от мен и навярно винаги е било така....
как всичко се случи, аз ли сбърках или ти не разбра... ти се появи като ангел но си тръгна като демон и остави дълбока рана в моето сърце коятно никога няма да заздравее ... знам го ...
Дори да съм близо до теб сега в този момент няма да бъда щастлив мина толкова много време... а и двамата знаем че времето променя смисъла на нещата...
ОБИЧАМ ТЕ .... искам да кажа само това ти си любов и омраза ... опитах се да те мразя и какво стана ... нищо започнах още повече да те обичам и да те искам ...
Обичам те , но има ли значение ? Няма.
Дългите нощи без теб ми се струваха години... кошмарите в който ти си тръгваш и никога не се връщаш се сбъднаха... готов съм да пожертвам целият си живот именно за теб...
Луд съм .... луд от любов.
Обичам те мое мило и единствено пламаче... и именно защото те обичам ще те съхраня завинаги та дори и след това да умирам от болка че те няма... че не си домен и че ме презираш... за нещо което дори неразбрах. Ненадейно изчезна и повече никога не се обади...
Как е възможно това?
Ти си невероятна личност,
която ме изпълва с чувства винаги щом те зърна,
винаги когато усетя твоето присъствие макар и духовно,
аз искам отново да бъда стеб....
.... но знам, че това е невъзможно.
Ти навярно никога няма да прочетеш всичко това... но преди да спра завинаги ... искам да ти кажа това:
Обичам те , повече от мен самият.... защото ти си всичко за мен...
Сбогом моя любов несподелена ... дано да ми простиш един ден, ако има за какво...?!
|
Boli ot lubov